В сблъсъка със световната пандемията от COVID-19, Мрежата на ООН по миграция приветства досегашните огромни усилия за борба с тази криза и призовава всички - включително мигранти, независимо от миграционния статус - да бъдат включени в усилията за смекчаването и връщането на въздействието на тази болест. За тази цел мигрантите трябва да се разглеждат като потенциални жертви и като неразделна част от всеки ефективен отговор на общественото здраве. Особено важно е всички органи да положат всякакви усилия да се противопоставят на ксенофобията, включително когато мигранти и други лица са обект на дискриминация или насилие, свързано с произхода и разпространението на пандемията. COVID-19 не дискриминира, за да успее, нашият отговор също не трябва да го прави.

Комплексният подход към тази криза има отражение върху националните и местните политики в областта на общественото здраве, настаняването и икономиката. Мигрантите и хората на път се сблъскват със същите здравни заплахи от COVID-19 както и населението на приемащата държава, но те могат и да страдат от определени уязвимости поради обстоятелства, свързани с пътуването им и лошите условия на живот и работа, в които могат да се попаднат. Мигрантите твърде често се сблъскват с ненужни пречки искайки достъп до здравеопазване. Недостъпност до услугите; езикови и културни бариери; разходи; липса на здравни политики, включващи мигранти; правните, регулаторните и практическите бариери пред достъпа до здравеопазване – всички играят роля в това, както и предразсъдъците в много от случаите . Ако един мигрант се опасява от депортиране, раздяла със семейството или задържане, може да е по-малко склонен да поиска здравни грижи или да предостави информация за своето здравословно състояние. Твърде често на милиони - включително мигранти – им се отказва правото на адекватен стандарт на живот, включително жилище, храна, вода и канализация, и нямат друг избор, освен да живеят в пренаселени, нехигиенични условия, с ограничен или никакъв достъп до здравни услуги. Това е комбинация, която увеличава уязвимостта на общностите и мигрантите към болести и масово възпрепятства способността на властите ефективно да въвеждат ранните тестове, диагностика и грижи, които са жизненоважни за ефективни комплексни мерки за обществено здраве. Важно е държавните органи на национално и местно ниво да предприемат необходимите мерки за опазване на здравето на всички, които живеят в опасни условия и най-уязвимите, независимо от техния статута. Мерките трябва да включват адекватно предотвратяване, тестване и лечение; продължителен и увеличен достъп до приюти за спешни случаи за бездомни хора без бариери, свързани с имиграционния статус; и спиране на евикциите. Въпреки че много държави са избрали да затегнат контрола на своите граници в опит да ограничат разпространението на COVID-19, от решаващо значение е тези мерки да се прилагат по недискриминационен начин, в съответствие с международното право и да се даде приоритет на защитата на най-уязвими. Политиките и практиките на прилагане, включително принудителното завръщане и имиграционното задържане, трябва да се провеждат в съответствие със задълженията за правата на човека и може да се наложи да бъдат приспособени, за да се гарантира, че са съвместими с ефективни стратегии за общественото здраве и поддържат адекватни условия. В тази връзка е жизненоважно всяко ограничение на свободата на движение да не засяга неоправдано правата на човека и правото да се търси убежище и ограниченията следва да се прилагат пропорционално и недискриминационно.

За да бъде ефективен отговорът ни на тази пандемия, трябва да преодолеем съществуващите бариери пред адекватното, достъпно и наистина универсално здравно покритие. Включването на всички мигранти и маргинализирани групи е необходимо във всеки аспект на отговора към COVID-19, независимо дали се прави превенция, диагностициране или равен достъп до лечение, грижи, ограничителни мерки или безопасни условия на работа. Комуникационни съобщения за риска и за това как да предпазим всички трябва да ангажират всички общности и да бъдат разбрани и достъпни до всички, както и на всички езици и медийни формати. Имиграционните центрове за задържане твърде често са пренаселени и нямат адекватни здравни грижи и канализация. За да се избегне бързото разпространение на вируса, държавите трябва да въведат необходимите мерки за защита на здравето на мигрантите в тези помещения и спешно да установят алтернативи на задържането като мярка за смекчаване на тези рискове. Освен това е важно мигрантите да бъдат включени и в мерките, които се въвеждат за смекчаване на икономическия спад, причинен от COVID-19. Мигрантите и техните семейства често са част от маргинализирани и уязвими групи, които вече изпитват икономически затруднения в резултат на ограничителните мерки. Влиянието от закриването на дейности поради пандемията може особено да засегне работниците с ниски заплати и работещите в неформалния сектор, включително младежта и жените, които често са на несигурни или временни работни места и нямат достъп до социална защита, платен отпуск по болест или подкрепа при загубени приходи.

Домашните работници могат да бъдат по-силно засегнати от мерките за социално дистанциране и изолацията в домовете на работодателите и да бъдат обект на дискриминация. Необходимо е обръщането на специално внимание на тези работниците, голяма част от които са мигранти, които продължават да извършват незаменими услуги за хората по време на пандемията, като например тези в икономиката на грижите, в сферата на услугите и на икономика на работата по отделни заявки, за да осигурят гаранции за правата си и основните трудови права. Ние приветстваме мерките, предприети от държавите-членки за удължаване на работните визи и други подходящи стъпки за облекчаване на ограниченията, пред които са изправени работниците мигранти и техните семейства поради закриването на бизнеса и за да се гарантира постоянната защита на техните международни човешки права, включително и трудовите им права. Само с приобщаващ подход, не оставяйки никого назад, всички ние ще успеем да преодолеем тази глобална криза с безпрецедентен мащаб и размери.