През месеците май-юни 2019 г., екипът по MIICT в България от Центъра за изследване на демокрацията проведе серия от интервюта с бежанци и мигранти, неправителствени организации и експерти в сферата, както и с доставчици на обществени услуги, във връзка с предоставянето, предизвикателствата и нуждите на доставчици на социални услуги и бенефициенти, достъп до пазара на труда и релевантни обучения, достъп и използване на технологии. Интервютата са част от подпомагащи дейности за определяне на изисквания по MIICT, което обхвана няколко географски области, освен пилотните локации на проекта в Испания, Италия и Кипър. Интервюираните обсъдиха подобни аспекти, свързани с интеграция на чужденците в своята нова държава, всеки от тях разкривайки различни елементи спрямо специфичната гледна точка на групата си.
Участниците бяха единодушни по темата за основните нужди на мигрантите и бежанците във връзка с обществените услуги. Като такива бяха определени настаняване (на приемлива цена), обучение в езика, както и намиране на работа, и подходящо образование. Социалната ориентация и адаптация също бяха често споменати, тъй като бежанците и мигрантите имат нужда да “открият къде се намират” и да установят контакт с местните общности, последните представляващи основният повод за притеснение на няколко от интервюираните чужденци. Езиковата бариера, тоест липсата на информация на разбираем език, беше повсеместно упомената като основно затруднение на бенефициентите на обществени услуги. Поради тази причина, езикови курсове (по-дълги и устойчиви) бяха масово препоръчани. Въпреки това, доставчици на социални услуги също упоменаха липсата на мотивация от страна на чужденците да се установят в България, което води и до нежелание да вземат участие в който и да е езиков курс или друго обучение, тъй като по-скоро предпочитат да се преместят в„по-привлекателни“ западноевропейски държави.
Липсата на разбираема информация беше отбелязана също така във връзка с разминаванията между предложенията за работа на пазара на труда що се отнася до работна култура, условия и заплати, и очакванията на бежанците и мигрантите, често водейки до тяхното напускане на работа скоро след започване. Дискриминация от страна на работодателите, които „не искат араби в техните предприятия“, също беше представена от неправителствени организации и самите мигранти като причина за техните затруднения. Бежанците и мигрантите често намират работа чрез сънародници, както и чрез услуги за консултации за работа и назначаване от неправителствени организации, включително и кариерни форуми. Секторите, най-често търсещи мигранти като работна ръка, са кол центрове, текстилната индустрия, дърводелство, строителство – работни места, изискващи ниска квалификация, с по-малко възможности за придобиването на каквито и да е други, поради тромавата процедура за припознаване на квалификация. Сред възможните решения за обединяване на очакванията на бенефициенти и реални оферти на пазара на труда, подходи като медиация/ обмен на опит чрез наблюдение/ система за определяне на „приятел“ бяха упоменати както от мигранти, така и от неправителствени организации.
Достъпът и използването на технологии бяха генерално припознати като много добри, като най-честите цели за използването им са търсенето на различна информация и поддържане на връзка с приятели както на местно ниво, така и в страните на произход. Въпреки това, доставчиците на социални услуги посочиха, че е налице липса на многоезичен интерфейс на информационните сайтове и невъзможността за закупуване на хардуер. Във връзка с възможни решения, някои доставчици на социални услуги насочват към уебсайтове и мобилни приложения, развити от тях самите, за предоставяне на информация и улесняване на комуникацията.
Проектът се
финансира от Европейската комисия по програмата за научни изследвания и
иновации „Хоризонт 2020“ в рамките на договор № 822380.
