Ерата на социалните медии ни донесе много неща - и добри, и лоши. Тя ни свързва както никога досега, но и ни разединява. Съдържанието в интернет, което е изпълнено с дезинформация и мисинформация, се превърна в основен фокус в ерата на социалните медии. Поради това рискът от подкопаване на доверието в журналистиката е актуален проблем, на който трябва да се обърне внимание по-скоро рано, отколкото късно. Рядко се замисляме, че журналистите могат да станат жертва на злоупотреба или онлайн насилие. Журналистите са ставали мишена на актове на "астротурфинг" и "тролинг".
Проблемът не е предизвикан само от обикновени тролове, а и от правителствата, които мобилизират "дигитални отряди на омразата", за да дискредитират журналистите. В статия за Bloomberg Камил Франсоа е споделила, че след скандалните протести в Истанбул правителството на президента Реджеп Ердоган е използвало репресии, за да превърне социалните медии "в почти мъртва зона за истински социален протест в Турция", казва Франсоа. "Пет години по-късно има много малко органично организирана дейност."
Мишел Фериер, журналистка и основателка на TrollBusters, е споделила, че според нея "няма безопасно пространство онлайн и има ограничени възможности просто да блокираш, или да избягаш от компютъра". Тя обръща внимание и на независимите доставчици на новини и липсата на голяма група за подкрепа, която да се застъпи за тях.
За да се задълбочи проблемът, технологията на изкуствения интелект се използва за създаване на фалшиви видеоклипове, които се използват за дискредитиране на журналисти. Разполагат и с ботове за разпространение на фалшиви новини. Съществуват и много ключови заплахи за цифровата сигурност, като например: целенасочено наблюдение и масово наблюдение; експлоатиране на софтуер и хардуер без знанието на целта; фишинг атаки; атаки с фалшиви домейни; атаки "човек по средата" (MitM); атаки за отказ на услугата (DoS) и разпределен отказ на услугата (DDOS -Distributed Denial of Service); повреждане на уебсайтове; компрометирани потребителски акаунти; сплашване, тормоз и принудително разкриване на онлайн мрежи; кампании за дезинформация и клевета; конфискация на журналистически работни продукти и съхранение и извличане на данни.
Във Филипините главният изпълнителен директор на Rappler и изпълнителният редактор Мария Реса е станала обект на тролене в продължение на много години. Тя е разработила стратегия за това как да се борим срещу троловете. Първо, признайте сериозността на проблема. След това признайте психологическото въздействие и улеснете психологическата подкрепа за засегнатите. След това използвайте разследващата журналистика като оръжие в борбата с троловете.
Освен това можете да се обърнете към лоялната аудитория, за да помогнете за отблъскването и ограничаването на атаките. Затегнете сигурността си в интернет и извън него в отговор на тормоза. И накрая, но не на последно място, публично призовете платформите (напр. Facebook и Twitter) да направят повече за ограничаване и адекватно управление на онлайн тормоза.
Онлайн тормозът трябва да бъде забранен под каквато и да е форма, тъй като може да доведе до провал в кариерата или до физическо/психическо увреждане. Журналистите не трябва да бъдат дискредитирани заради слухове, а с изявления, които са подкрепени с факти.
