Децата на лишени от свобода – лидери на бъдещето или бъдеще без надежда

Глобалният проблем, свързан с лишените от свобода родители е въпрос, на който от скоро се обръща по-голямо внимание. Трудноститевъв връзка с осъзнаването на моралните и етичните дилеми до голяма степен са подпомогнали са оставили тази тема извън обществения фокус за известно време. Въпреки това, изостреното внимание към психическото здраве и важността на средата, в която децата порастват, успя да насочи вниманието и към този проблем. Въпреки, че тези родители са лишени от свобода, то те продължават да бъдат родители на децата си. Лишаването от свобода на родителите отключва много чувства у децата, които последните не могат напълно да възприемат и осмислят. Друг належащ въпрос е свързан с порочния цикъл, в който децата на лишени от свобода се озовават, като тяхното отхвърляне от обществото повишава риска самите те да се озоват в затвора.[i] Известно е, че децата са най-чувствителните и уязвими същества на планетата, като те попиват всичко и променят своето емоционално състояние в зависимост от средата, на която са изложени. Подпомагането на лишените от свобода родители да се свържат с децата си чрез специални програми докато се намират в затвора се явява ползотворно поради множество причини. Тази възможност укрепва и дава приоритет на благосъстоянието на детето, като създава възможност за родителите да бъдат повторно въведени в обществото при по-благоприятни условия и да променят бъдещия си модел на поведение.

Днешните деца ще бъдат лидерите на утрешния ден, но за да гарантираме, че нашето бъдеще ще бъде точно толкова светло, колкото са и децата ни, ние трябва да вземем под внимание техните потребности и нужди. Връзката на децата с техните биологични родители в случай, че последните са лишени от свобода, може да бъде доведе до значителна промяна в тяхната способност за развитие. Детството на младежите с родители в затвора е не просто източник на емоционални травми, но също така и създава чувства у децата, с които последните невинаги могат да се справят. Това са силни чувства на срам, разочарование, гняв, изоставяне и вина. Как реагират децата на лишаването от свобода на свой родител? За повечето деца техните родители са супергерои, които ги защитават. Когато детето не може да има нормална връзка със своя родител, в някои случаи това се проявява в емоционален стрес, като тези деца изпитват симптоми на посттравматично стресово разстройство. През целия процес на финансиране и насърчаване на програми, които поддържат контакта между родителите и децата им, изследванията посочват, че такива програми имат положителен ефект върху децата. Забелязва се, че значително се подобрява емоционалната настойка на детето[ii], когато на него му се предостави възможност да поддържа взаимоотношения с родителя или родителите, които са били лишени от свобода.

С нарастването на разбирането по отношение на този въпрос, все повече организации се включват, за да осигурят по-добри условия, при които лишените от свобода да могат да поддържат своя родителски статут в живота на детето. В тази връзка, в рамките на Европейския съюз съществува мрежа, основана през 2000 година[iii], под името „Мрежа за деца на затворници в Европа“ (COPE), чиято дейност е фокусирана върху повишаване на осведомеността по отношение на лишаването от свобода на родители и ефектите върху децата. В доклада на COPE за 2019 година, мрежата призовава за различна законодателна структура, тъй като принципът за „най-добрия интерес на детето“ следва да бъде поставен на централно място в съдебното производство[iv], какъвто не е случая в момента. Проблемът във връзка с лишените от свобода родители в днешното общество се изразява в приписването на извършеното от родителя престъпление на детето. За съжаление, до момента отговорът на обществото не се изразява в подпомагане на децата с такива родители, а по-скоро в позволяването им да страдат и да бъдат наказвани за грешките на своите родители. Въпреки гореизложеното, следва да се отбележи, че чрез мрежата COPE са стартирани голям брой програми, целящи подобряване на родителското положение на родителите в затвора. Резултатите от тези програми неслучайно показват съществуваща положителна връзка между посещенията на родителите в затвора и плюсовете за детето на емоционално равнище, както и подобряване на връзката между дете и родител.

Друга програма, която се фокусира върху връзката между деца и родители, лишени от свобода, е „Родителство отвътре навън“ (Parenting Inside Out), която е базирана в Съединените американски щати. Изследване, което е проведено в рамките на програмата, и в което са взели участие както контролирана група, която не е участвала в програмата, така и група, участвала в програмата, е показало наистина вдъхновяващи резултати. Установено е, че в едногодишен период след напускане на затвора лицата, които са взели участие в програмата, са с 32 – 41 % по-малка вероятност от рецидив, като са показали и 29%[v] намаляване на престъпното поведение в сравнение с това на престъпната група. „Родителство отвътре навън“ (Parenting Inside Out) се основава на подсилване на родителските и социалните умения, както на родителските задължения. Освен това, ефектите на програмата се допълват и от социалното включване на родители, които са били лишени от свобода. По този начин програмата има не само положителен резултат по отношение и на двете страни (деца и родители), но и води во по-голям стимул на родителите да спазват добро поведение, като значително понижава и риска от рецидив.

„Всяко дете има своето достойнство“. Ако си представим едно дете като индивид със самостоятелна личност, а не просто като миниатюрен възрастен, който очаква да порасне, то това дете не може да бъде третирано като продължение на своите родители, които са предопределени да вървят по техните стъпки.“[vi] Този цитат перфектно подчертава един от колосалните проблеми на начина, по който обществото се справя с родителските проблеми на лишените от свобода. Децата страдат емоционално, ментално и физически от последствията от грешките на родителите си. Мрежи и програми като COPE и„Родителство отвътре навън“ (Parenting Inside Out) се фокусират върху положителното подпомагане както на родителите, така и на техните деца. Общият резултат на тези мрежи и програми е пряко свързан с повишаване на общественото благополучие чрез предоставяне на помощ за следващото поколение и предотвратяване на възможността децата на лишените от свобода да попаднат в затвора. Поради това, подобни инициативи и практики следва да бъдат въвеждани и разпространявани в глобален мащаб. Нашето бъдеще е в ръцете на нашите деца, но за да имаме бъдеще ние трябва да ги поставим на първо място, а това не може да се прави на избирателен принцип.

Настоящата публикация е създадена в рамките на проект NESTOR, който се изпълнява в рамките на програма „Еразъм +“ на Европейската комисия, Договор за безвъзмездно финансиране №621410-EPP-1-2020-1-EL-EPPKA3-IPI-SOC-IN. Всички публикации в рамките на проект NESTOR са отговорност единствено на техните автори, като те по никакъв начин не изразяват и не влияят върху възгледите на Европейската комисия.



[i] https://www.nber.org/system/files/working_papers/w24227/w24227.pdf

[ii] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3050674/#R38

[iii] https://childrenofprisoners.eu/who-we-are/

[iv] Children of Prisoners, Annual Report 2019, p. 12, accessible at: https://childrenofprisoners.eu/wp-content/uploads/2020/06/Annual-Report_2019_COPE.pdf

[v] http://www.parentinginsideout.org/evidence-based-practices/

[vi] Justice Albie Sachs, S v M, Constitutional Court of South Africa (2007)