Вследствие на това България се е превърнала в поле за разпространение на изопачени, изкривени и в много случаи фалшиви новини по немаловажни обществени въпроси. Така например дезинформационните кампании относно Истанбулската конвенция и Стратегията за детето доведоха до големи обществени вълнения и в крайна сметка попречиха на тези важни документи да бъдат приети в страната.
Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие на Съвета на Европа е конвенция, адресираща един много особен проблем, който предполага специфичен и внимателен подход, а именно – домашното насилие. В България, където жертвите са многобройни, се предполага, че такава конвенция ще бъде желана и приета, но уви, кампания на дезинформация, водена от тогавашните управляващи партии, успя да настрои населението срещу конвенцията. Това, което представлява проблем за гражданите, е опитът да се узакони „трети пол“, както и гей-браковете в страната, въпреки че подобни понятия дори не се споменават в конвенцията (Свободна Европа, 2020). Стига се дотам да се приеме тълкувателно решение на Конституционния Съд, което гласи, че конвенцията не съответства с Конституцията на Република България. Конвенцията така и не бива ратифицирана в страната, като за да я компенсира българският тогавашен парламент говори за промени в националното законодателство, които към днешна дата не са достатъчно ефективни, съдейки по нарастващия брой на случаите на домашно насилие (Беер, А., 2021).
По подобен начин се разви случаят през 2018 г., когато Националният съвет за закрила на детето одобри проект на нова Национална стратегия за детето 2019-2030 г. В него се съдържаха важни насоки, съвети, цели за реформиране на гаранциите за защита на правата на детето. Срещу документа се обявиха множество граждански организации, заедно с групи от родители, обединили се посредством социалните медии, където взаимно са си разпространявали фалшиви новини и изводи за Стратегията. Основните вярвания на притеснените родители са относно отнемане на родителските права, забрана за „здравословното пошляпване“, въвеждането на така наречения „затвор за шамар“, и отнемането на децата от техните родители (Национална мрежа за деца, 2020). Стратегията всъщност цели да въведе „пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца“ и „криминализиране на домашното насилие върху деца“ (Ваксберг, Т., 2019). Вълната на недоволство и недоверие предотврати влизането в сила на един много нужен документ, като отново причината за това се корени в разпространяването на дезинформация.
В заключение, двата провалени документа са доказателство за това как фалшивите новини могат да окажат огромно влияние върху масовото настроение и показват, че е крайно време да се обърне внимание на този развиващ се проблем.
Използвана литература:
Беер, А., 2021, Домашно насилие в България: "И тогава реших, че няма повече да търпя" https://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B8%D1%85-%D1%87%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BF%D1%8F/a-57062767, последно достъпено на: 20.08.2022 г.
Ваксберг, Т., 2019, "Или ще те пребия, или ще те дам на Торбалан". Само факти за Стратегията за детето, достъпно на: https://www.svobodnaevropa.bg/a/29951193.html, последно достъпено на: 20.08.2022 г.
Национална мрежа за деца, 2020, ЕС разработва Стратегия за правата на детето, а нашата беше замразена, достъпно на: https://nmd.bg/es-raboti-po-nova-strategiya-za-pravata-na-deteto-u-nas-lipsva-podoben-strategitcheski-dokument/, последно достъпено на 20.08.2022 г.
Свободна Европа, 2020, Европарламентът и шумът около Истанбулската конвенция - въпросите и отговорите, достъпно на: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30884308.html, последно достъпено на: 20.08.2022 г.
