Психичното здраве е една от наболелите теми не само в България, а и на световно ниво. В България тази тема е от темите-табу. Срещаме информация в интернет, която невинаги е достоверна. Често описваните симптоми на депресивни състояния, паник атаки, тревожност и т.н. в някои случаи не отговарят на реалността, което води до разпространяването на дезинформация.

Срещаме статии, в които тревожността се описва като нормална психологическа реакция, изразяваща се в безпокойство и притеснение, както и в различни физиологични симптоми като гадене, главоболие и учестен пулс. Това, което често се пропуска да се отбележи е, че тези симптоми при хора страдащи от тревожност се срещат много по-често и много по-силно. Следвайки логиката на тази информация, то 99% от населението страда от тревожност, което не е така. Интензитета на тези емоции при хората с генерализирано тревожно разстройство е много по завишен от хората, които просто са притеснени или се тревожат. Следва да се отбележи, че 50 % от хората получават първи симптоми преди да навършат 39 години, като 3,7 % от хората в света страдат от тревожност и това е според проучвания, които в никакъв случай не могат да бъдат изчерпателни.

Много често хората в ежедневието си или в нормален разговор използват израза „Депресиран съм“. Голяма част от тези хора реално нямат симптоми на депресия, но използват израза или за хиперболизация на състоянието си, или защото просто нямат представа какво е депресията. Симптомите на депресията са индивидуални за всяка личност. Не винаги депресията се проявява в типичните симптоми и не винаги външното проявление е каквото е в представите на повечето хора – минорно настроение. Често хората страдащи от депресия са усмихнати и добре прикриват състоянието си, като тази тенденция се среща особено много при младите хора и децата.

Нерядко младежите страдащи от депресия завършват със смъртен случай. Един от пет смъртни случая сред тийнейджъри на възраст 15-19 години в ЕС е причинен от самонараняване, показват данни на Регионалния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия. Самоубийството е втората най-честа причина за смърт сред подрастващите в тази възраст в Европа. В същото време, около 9 милиона подрастващи на възраст 10-19 години в Европа живеят с психично разстройство според новия глобален доклад на УНИЦЕФ „Положението на децата по света 2021“. Данните за България показват, че 11% от момичетата и момчетата във възрастта 10-19 години са с диагностицирано психично разстройство. В световен мащаб само около 2% от бюджетите на правителствата за здравеопазване се харчат за психично здраве, а пропуснатите ползи за икономиката заради несправяне с психичните разстройства на младите хора в глобален план възлизат на 390 милиарда долара всяка година, изчислява Лондонското училище по икономика в доклада на УНИЦЕФ.

С оглед на гореизложеното може да се обобщи, че дезинформацията по отношение на психичното здраве не следва да бъде пренебрегвана, тъй като тя може да доведе до грешно самодиагностициране и започване на прием на лекарства или други медикаменти, без да е налице лекарска препоръка. От своя страна, такъв самоволен прием на лекарства може да причини влошаване на състоянието, дългосрочни здравословни проблеми, а в някои случаи дори и смърт.

В заключение трябва да отбележим, че в интернет пространството има много информация относно психичното здраве. Когато се информираме по тази тема е необходимо добре да подбираме източниците си, за да не станем жертва на дезинформация.