Нивата на ваксинация срещу COVID-19 в отделните държави се различава значително.

За момента водещи са Дубай и Бруней с над 90% ваксинирани, но същевременно има десетки държави с под 10%.[i] В България напълно ваксинирани са около 30% понастоящем.[ii] Важно е да се отбележи и че дяловете ваксинирани се променя значително на база етническата принадлежност, нивото на образование, местоработата и възрастта на индивидите, които се разглеждат. Интерес буди ниското ниво на ваксинирани млади хора спрямо броя ваксинирани над 65 годишна възраст в България.

Например проучване от май 2021 поставя възрастовите групи 18-24 и 24-39 сред най-малко склонните да се ваксинират американци.[iii] Във Великобритания подобно проучване открива най-много съпротивление срещу ваксинация във възрастовата група 16-29.[iv] В България може да се наблюдва същата тендеция. Делът ваксинирани между 20 и 29 е около 180 хиляди, докато във възрастовата група 30-39 е близо 300 хиляди, между 40-49 - 370 хиляди, между 70-79 - 270 хиляди.[v] Важно е да се отбележи, че за да се направи извод, трябва да се разгледа съотношението на тези цифри с общия брой жители, които попадат в тези възрастови групи. Задълбочен анализ би посочил, че процентът ваксинирани между 20 и 29 е приблизително 27%, процентът ваксинирани между 70 и 79 е близо 39%, а между 40-49 – 36%.[vi] Това повдига въпроса на какво се дължи ниският процент ваксинация сред младите.

От една страна това може да се обясни с липсата на достатъчно кампании, насочени конкретно към младите. Българското правителство се е фокусирало върху това да убеди хората над 65 да се ваксинират чрез различни методи на подстрекаване, например парични добавки за ваксинирани пенсионери.[vii] Междувременно други държави се фокусираха и върху мерки, насочени към всички граждани, те включваха широк спектър от награди – безплатна храна, алкохол, ваучери и големи парични награди, в Ню Йорк този паричен стимул достигна колосалните 5 милиона долара, които можеше на лотариен принцип да бъдат спечелени от някой ваксиниран.[viii] В България имаше закратно томбола с награди[ix], но тя беше с продължителност 1 месец и нямаше особен отзвук сред широката общественост.

Същевременно дезинформацията сред младите също има ключова роля за ниския процент ваксинирани. Фалшивите новини могат да се окажат пагубни за изграждане на доверие на младите българи към ваксините.[x] В общественото съзнание съществува идеята, че вирусът COVID-19 не засяга толкова по-младите и не представлява опасност за тях. Това обаче не винаги е така и в много случаи и по-млади индивиди изкарват вируса с тежки последствия.[xi] Дори някои млади хора да го изкарват по-леко, в последствие те могат да го разпространяват и да заразят много други, излагайки ги на опасност.[xii] При тези обстоятелства е видимо колко вредни са фалшивите новини и дезинформацията, тъй като създават условия вирусът да продължава да бъде пренебрегван и да се поддържа висок процент на неваксинирани, които имат значително по-голям шанс да го разпространяват.[xiii]

Фалшивите новини срещу ваксините за COVID-19 често са взаимствани от чуждоезични сайтове без особена проверка на тяхната достоверност и първоизточник.[xiv] Много често тези взаимствани новини са базирани на подвеждащи или дирекно лъжливи твърдения. Голяма част от тези новини са без доказателства и са от лица, които нямат реални знания и експертиза в сферата на медицината.[xv] Има и оригинални български новини и статии, които обаче също се базират на манипулативни и крайни твърдения. Интересен е случай, при който сайт -Narodnavolq.com[xvi], публикува статии от името на медицински експерти, но тези експерти се оказват фиктивни, а публикацията си служи с лицата на съществуващи медицински работници, които са откраднати от други статии или сайтове на болници.[xvii] Подобна практика по време на пандемия е недопустима и следва да бъде санкционирана, но тази тема е извън обхвата на настоящата статия.

Освен чрез онлайн новини, фалшивата информация много бързо и лесно се разпространява в социалните мрежи чрез публикации, постове в затворени групи и чрез препращане в чат платформи. Има десетки Фейсбук групи с хиляди участници под различни надслови: ‚Обединение антиваксъри‘, ‚Свободни от ваксини‘ и други подобни. Често се разпространяват петиции и шаблонни съобщения, които насърчават хора да избягват ваксинирането и дори да се борят активно срещу налагането му. В България има и активна политическа кампания срещу ваксинирането и чести протести.[xviii]

Тези противоречиви и недостоверни източници на информация забавят темповете на ваксинация сред всички прослойки на българското общество. Особено вредни са за младите, които прекарват голяма част от времето си онлайн, където подобна фалшива инофрмация е постоянно достъпна и разпространявана. Социалните мрежи вече са поели ангажимент да следят каква информация се споделя[xix], но трябват много повече усилия, за да има ефективно противопоставяне срещу дезинформацията и нейното масово разпространение.



[i] Pettersson H, Manley B, Hernandez S, McPhillips D & Arias T, CNN, “Tracking Covid-19 vaccinations worldwide”, достъпно на: https://edition.cnn.com/interactive/2021/health/global-covid-vaccinations/, последно посетено: 4 април 2022

[ii] Тези данни са спрямо броя ваксинирани, предоставени от Единния информационен портал, съотнесени към предварителните резултати за общия брой население в България към 2021, представени от Националния статистически институт.

[iii] Beleche T, Ruhter J, Kolbe A, Marus J, Bush L, & Sommers B, “COVID-19 Vaccine Hesitancy: Demographic Factors, Geographic Patterns, and Changes Over Time”, ASPE Issue Brief, май 2021, достъпно на: https://aspe.hhs.gov/sites/default/files/private/pdf/265341/aspe-ib-vaccine-hesitancy.pdf, последно посетено: 4 април 2022

[iv] Office for National Statistics, “Coronavirus and vaccine hesitancy, Great Britain: 13 January to 7 February 2021”, 8 март 2021, достъпно на: https://www.ons.gov.uk/peoplepopulationandcommunity/healthandsocialcare/healthandwellbeing/bulletins/coronavirusandvaccinehesitancygreatbritain/13januaryto7february2021, последно посетено: 4 април 2022

[v] Тези данни са предоставени от Единния информационен портал към 4 април 2022.

[vi] Тези данни са спрямо броя ваксинирани от съответната възрастова група, предоставени от Единния информационен портал, съотнесени към общия брой население от съответната възрастова група в България към 2020, представено от Националния статистически институт.

[vii] Министерство на здравеопазването, „Ваксинираните пенсионери ще получат 75 лв. еднократна добавка към пенсиите си“, 31 декември 2021, достъпно на: https://www.mh.government.bg/bg/novini/ministerski-savet/vaksiniranite-pensioneri-she-poluchat-75-lv-ednokr/#:~:text=%D0%A1%D1%8A%D1%81%20%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%20%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82%20%28%D0%9D%D0%9E%D0%98%29%20%D1%89%D0%B5%20%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0,%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%20%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%20%D0%B8%D0%BB%D0%B8%20%D1%81%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%28%D0%B1%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%29%20%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D0%B0, последно посетено: 4 април 2022

[viii] Dodd S & Henni J, “How to Get Promotions, Prizes and Freebies with your COVID-19 Vaccine”, People, 8 юни 2021, достъпно на: https://people.com/health/covid-19-vaccine-freebies-incentives-rewards/, последно посетено: 4 април 2022

[ix] Nova, “МЗ стартира томбола с предметни награди за ваксинирани”, 30 септември 2021, достъпно на: https://nova.bg/news/view/2021/09/30/341381/%D0%BC%D0%B7-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8/, последно посетено: 4 април 2022

[x] BBC, “Covid-19: “Vaccine misinformation a dilemma for young people”, 19 септември 2021, достъпно на: https://www.bbc.com/news/uk-northern-ireland-58616080, последно посетено:4 април 2022

[xi] DW, “"Коронавирус няма да подмине младите." И те могат да развият тежки симптоми.”, 22 март 2020, достъпно на: https://p.dw.com/p/3Zrda, последно посетено: 4 април 2022

[xii] Христова Н, Проф. Огнян Кунчев: Основно сред заразенити са младите хора, които посещават заведения, Dnes.bg, 20 август 2021, достъпно на: https://www.dnes.bg/koronavirus/2021/08/20/prof-ognian-kunchev-osnovno-sred-zarazeniti-sa-mladite-hora-koito-poseshtavat-zavedeniia.501017, последно посетено: 4 април 2022

[xiii] Rura N, “Vaccine reduces transmission in breakthrough cases”, The Harvard Gazette, 1 декември 2021, достъпно на: https://news.harvard.edu/gazette/story/2021/12/vaccinated-who-get-breakthrough-infections-less-contagious/, последно посетено: 4 април 2022

[xiv] Киркова М, “ Фалшивите експерти: Кой разпространява дезинформация за ваксините срещу Ковид-19“, Factcheck.bg, 30 ноември 2021, достъпно на: https://factcheck.bg/falshivite-eksperti-koj-razprostranyava-dezinformaciya-za-vaksinite-sreshtu-kovid-19/, последно посетено: 4 април 2022

[xv] Пак там.

[xvi] Този сайт вече не е достъпен

[xvii] Киркова, бележка 15

[xviii] DW,“ "Възраждане": за ваксинираните националисти, които сеят страхове срещу ваксините“, 10 януари 2022, достъпно на: https://p.dw.com/p/45Kgn, последно посетено: 4 април 2022

[xix] Darik News, “Дезинформация за ваксините: Какви мерки предприеха в интернет”, 27 януари 2022, достъпно на: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/dezinformaciia-za-vaksinite-kakvi-merki-predprieha-v-internet-2298557, последно посетено: 4 април 2022