В предишната публикация в блога ни описахме колко сериозен може да бъде проблемът с дезинформацията за ваксините по време на кризата, причинена от COVID-19. В тази публикация бихме искали да разгледаме необходимите мерки, които могат да бъдат предприети за борба с дезинформацията, нейните вредни последици върху младите хора в България и тяхното отношение към ваксините срещу COVID-19.

Стъпка 1. Създаване на система за мониторинг – При бързото разпространение на дезинформацията често биват използвани много информационни канали – новини, социални медии, книжни издания и др.[i] Съществува разнообразие не само в методите, използвани за разпространение на тази информация, гледните точки, които се изтъкват, също са постоянно променящи се, има многобройни неверни твърдения за ваксините с различна степен на детайли и абсурдност.[ii] Важно е да има система за наблюдение, която да разглежда всички нови случаи на дезинформация, за да се спрат ефективно всички опити за заблуждаване на широката общественост. Този мониторинг може да се извършва от държавни служители, неправителствени организации, членове на гражданското общество. Ако има няколко участници, които се занимават с дейността по наблюдаването, би било полезно те да работят заедно и да координират усилията си, за да постигнат по-добри резултати.[iii] Дейностите, които те извършват, могат да обхващат следните методи:

  • Мониторинг на новинарските уебсайтове и на информацията, която те споделят, както и на източниците, на които те са базирани. Специално внимание следва да се обърне на сайтове с голяма аудитория или такива, които са известни с разпространението на съмнителна информация;
  • Проследяване на публикации в социалните медии, които се радват на голяма популярност. Може и да се използва системата за маркиране на публикации на платформи като Twitter, Instagram, Facebook и т.н., за да се определят точно публикациите, засягащи теми като "COVID-19", "ваксини", "здраве" и т.н.;
  • Следене на публикациите на лица, които имат силно влияние върху общественото мнение и коментират теми, свързани с COVID-19 и ваксината. Това могат да бъдат политици или обществени коментатори и други подобни лица, които имат склонност да споделят позициите си по тези въпроси.
  • Преглеждане на сайтове, страници, групи и форуми, в които хората обсъждат темите за COVID-19 и ваксините и/или споделят информация по гореспоменатите въпроси.

Стъпка 2. Проверка на съмнителна информация - Цялата информация трябва да се проверява чрез сравняване на фактите с информация от други авторитетни източници. Идеите не трябва да се отхвърлят въз основа на предварителни схващания по темата, а трябва да преминат през задълбочена проверка и критичен анализ. Информацията, базирана на научни изследвания, трябва да е преминала проверка от експерти и да отговаря на академичните стандарти. Информация, която няма солидна основа, трябва да бъде потвърдена от експерти от научната общност. Ако информацията не може да премине през такава строга система от проверки, трябва да се приеме, че тя е ненадеждна.

Стъпка 3. Съобщаване на несъответствията на широката общественост - От особена важност е информация за ваксините срещу COVID-19 да се комуникира ефективно и открито с обществото.[iv] Когато информацията се окаже ненадеждна, трябва да се уведоми аудиторията на дезинформацията. Това трябва да се направи по ясен и изчерпателен начин - с нетехнически и достъпни думи. Трябва да има линкове и/или източници, които да доказват предоставената алтернативна информация.

Много е важно да се гарантира, че аудиторията няма да се почувства така, сякаш е възприемана като по-малко информирана, наивна и т.н. Докато съобщава за несъответствията, авторът не трябва да звучи покровителствено, освен това винаги трябва да проявява уважение към аудиторията.

Стъпка 4. Създаване на чувство за общност - Тези въпроси винаги трябва да се обсъждат в рамките на дискусии, би било вредно, ако обществото се чувства така, сякаш има две страни в постоянен конфликт. Индивидите не трябва да се идентифицират прекомерно със своята позиция, а трябва да бъдат отворени за дискусии, общуване, да се стремят да информират себе си и околните. Борбата с фалшивите новини и дезинформацията не е само процес по споделяне на информация, крайната цел е създаването на общество с култура на информираност, в което хората знаят как да се информират ефективно и как да избягват тактики на манипулация.

  • Индивидите трябва да се чувстват като част от по-голяма група, това ще ги накара да желаят да слушат и обсъждат, да споделят вярна информация, да се опитват да помагат на длъжностни лица и професионалисти в борбата с дезинформацията. Чувството за принадлежност се счита за силен стимул за споделяне и изслушане;
  • Лицата трябва да бъдат информирани как да сигнализират за публикации, да подават сигнали към длъжностни лица, когато забележат съмнителна информация, и как да извършват собствени дейности по проверка на фактите, преди да приемат дадена позиция за вярна;
  • Лицата трябва да са готови да споделят своите знания и добри практики със своите приятели, семейство и да се опитват да ги накарат да бъдат по-отговорни и критични, когато консумират информация.

Повече информация по този въпрос:

Борбата срещу дезинформацията по време на COVID-19 |СЗО

5 начина, по които ООН се бори срещу „информационната пандемия“| ООН

Как да адресираме дезинформацията за ваксините срещу COVID-19 Vaccine Misinformation | CDC

Как да се борим с антивакс дезинформацията относно COVID ваксината | Northwell Health

Как да се борим с дезинформацията относно ваксини | Vaccinate Indiana



[i] Интересно проучване открива, че повечето фалшива информация за ваксините срещу COVID-19 може да се проследи до 12 първоизточника, след което се разпространява в множество други канали. Повече за това може да прочетете в: Center for countering digital hate, “The disinformation dozen”, достъпно на: https://252f2edd-1c8b-49f5-9bb2-cb57bb47e4ba.filesusr.com/ugd/f4d9b9_b7cedc0553604720b7137f8663366ee5.pdf, последно посетено на: 15 август 2022.

[ii] Мнозина са събрали множество от тези твърдения, за да ги опровергаят. Повече информация може да намерите например в: Sharma R, " 5 of the biggest fake claims about the Covid vaccine – and why we know they’re definitely wrong", iNews, 25 ноември 2020, достъпно на: https://inews.co.uk/news/technology/covid-vaccine-fake-claims-debunked-why-know-wrong-770600, последно посетено: 10 февруари 2022; Memorial Sloan Kettering Cancer Center, "Fact Check: 7 Myths about COVID-19 Vaccines" (Проверка на фактите: 7 мита за ваксините COVID-19), 9 декември 2021, достъпно на: https://www.mskcc.org/coronavirus/myths-about-covi... , последено посетено: 10 февруари 2022; Factcheck.com, "Issues: vaccines" (Проблеми: ваксини), достъпно на: https://www.factcheck.org/issue/vaccines/, последено посетено: 15 август 2022.

[iii] Европейска комисия, "СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ: Справяне с онлайн дезинформацията: Eвропейски подход" 26 април 2018 г., COM/2018/236 final.

[iv] СЗО, Регионален служител за Европа, “Vaccine Safety Events: managing the communications response”, A Guide for Ministry of Health EPI Managers and Health Promotion Units, достъпно на: https://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/00... , последно посетено: 15 август 2022.