На 24-ти февруари рано сутринта, след продължителен период на заплахи, Руската федерация нападна Украйна. Ситуацията получи силен отзвук в цяла Европа и се превърна в най-дискутираната тема. Информацията за войната, която получаваме, обаче не рядко е изкривена, а в доста случаи е дори фалшива. Текущата статия цели да обърне внимание на дезинформационните послания, които са широко разпространявани, и да разобличи невярната информация.
От началото на напрежението между двете страни руските медии търпят ограничения в това какво могат да споделят и особено по отношение на това, което не могат да споменават в статиите, репортажите и новините си. Със самото начало на нападението от страна на Русия се появява и видео на президента, който уведомява за така наречената „специализирана военна операция“, чиято цел е „денацификация и демилитаризация“ на Украйна. С това официално становище на страната са задължени да се съобразяват всички медии на територията на Русия, като думата „война“ е изрично забранена. Опозиционният вестник „Новая газета“ съобщава за цензура на фотографиите, показващи убити руски войници. В същото време от Кремъл тиражират твърдението, че реакцията от страна на Руската федерация е резултат от продължително агресивно поведение на Украйна и нейните западни съюзници (Дойче Веле, 2022).
Прокарването на цензура на информацията, която се споделя, е първи признак, алармиращ относно опит за манипулация. В днешния свят, където хората научават новините предимно от социалните медии, подобен тип опит за потискане е значително затруднен. Социалните медии рядко търпят ограничения и са възможност за противодействие срещу дезинформацията. По тази причина Русия затруднява достъпа до медии като Фейсбук и Туитър, подтиквайки гражданите да намерят друг начин да разпространяват свободно информацията си. Забелязва се увеличен интерес към Телеграм, създаден именно за тази цел (Дойче Веле, 2022).
Социалните медии обаче не са само възможност за спасение от пропагандата, но са и перфектната среда за тиражиране на дезинформация. Чрез тях разпространението на всякаква информация става изключително бързо чрез анонимни бот и тролски акаунти. Ботовете са профили, контролирани от компютри, чиято цел е да публикуват, споделят и коментират прекомерно много. Троловете извършват същата дейност, само че това са истински хора, на които най-често им се заплаща да са свръхактивни (още за ботовете и троловете и как да ги разпознаваме може да прочетете тук). По този начин твърдението, че Украйна не съществува, защото липсва нейна кандидатура за регистриране на границите през 1991 г. в ООН, достигна до широка публика. Това беше опровергано от журналист на Фактчек.бг, който намира документ от 2017 г. на официалната страница на ООН, опровергаващ невярното твърдение (Марчев, Г., 2022).
Информацията по всяко едно време, включително и по време на война, е много силен инструмент, използван ловко от заинтересованите лица или държавни органи. Лансирането на неверни твърдения с цел манипулация и всяване на хаос е честа практика по местата, над които властват авторитарни или тоталитарни режими, както и в моменти на извънредни ситуации и военни конфликти. Използват се методи за емоционално въздействие, които силно резонират у хората, остават дълго в съзнанието им, а и ускоряват многократно разпространението на новината (Цекулова, Н., 2022). Затова и всеки, от обикновения читател до големите журналистически програми и управляващите лица, трябва да прави нужното за да се противодейства на проблема и да се намалят вредите.
