Дезинформацията в комуникацията

Колко често сме изпадали в ситуация, в която да се доверим на снимка, пост или мнение в социалните мрежи? И впоследствие да се почувстваме нелепо, че сме подходили твърде доверчиво и наивно, не само вярвайки на нещо невярно, но и подпомагайки неговото разпространение. В днешно време, когато информацията се разпространява с невъобразима скорост, а ние сме буквално залети от информационния поток, никой не е застрахован, че няма да изпадне в подобна ситуация.

Освен за зрелите хора, дезинформацията и последствията от нея са още по-опасни за децата и юношите в ученическа възраст.

През 2022г. Европейската комисия издаде обширен документ „Насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование и обучение“. Документът цели да помогне както на учителите/ преподавателите, така и на учениците, независимо от етапа на училищно образование или вида на училището, как да навигират във все по-сложната онлайн среда, в която има повече за четене, слушане и гледане отколкото някога досега в историята.

В рамките на 40 страници, документът дава насоки за учителите, без да се изисква те самите да са технологични гуру. Процесът е разделен на преди, по време на и след училище, а самото оформление е с цветни карета, създадени за улеснение на читателите - зелени карета с практически съвети за преподаване и учене, сини карета с планове за дейности в преподавателската работа, червени карета с предупредителни бележки и оранжеви карета, в които се предоставят други полезни сведения.

Документът предоставя идеи, които учителите и училищното ръководство могат да обмислят и да приложат, насърчавайки многообразието и актуалните събития и тенденции, опирайки се на исторически доказали се методи – напр. Сократовият метод на учене, учене чрез проучване и решаване на проблеми, както и различни методики за учене в сътрудничество и чрез съвместна работа.

Освен какво означава дезинформацията и защо е важно познанието за този феномен, учителите получават насоки за начините за оценка на достоверността на информацията и как да се разпознават и използват легитимни източници.

Насоките предлагат разяснение на терминологията и на ключовите термини: какво е невярна информация, какво е дезинформация, и не на последно място – какво е зловредна информация.

Екипът, работил по съставянето на документа, подчертава ограничението, че предоставянето на насоки за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията невинаги е лесна задача поради бързо променящото се естество на технологиите и новите възможности на цифровите комуникации и медиите. В публикуваните насоки не се предлагат решения на всички проблеми, които могат да се срещнат в класната стая, а се набляга на постигането на следните цели в областта на образованието и обучението:

1) Осигуряване на информация и полезни знания за динамиката и проявите на дезинформацията, както и за определящите характеристики на достоверната информация;

2) Насърчаване на разбирането за това как може да се постигне цифрова грамотност;

3) Споделяне на информация за това как да се използват критично и отговорно цифровите технологии;

4) Осигуряване на информация за това как учениците могат да бъдат оценявани по отношение на техните компетентности в областта на цифровата грамотност.

След като учениците разберат определението за дезинформация, често възникват въпроси като например:

„Защо хората създават дезинформация? Какво ги мотивира?“.

С помощта на насоките, учителите могат да им помогнат да намерят отговор на тези въпроси.

Дезинформацията може да се появи в много контексти и на много различни платформи. Част от нея е специално насочена към младежите и има за цел да им се повлияе. Някои типични характеристики на дезинформацията са представени в текста:

• Въздейства на емоциите на лицето, към което е насочена. Това затруднява логическото и критичното мислене;
• Представлява атака срещу опонента — насърчава възгледи за действителността от типа „Ние срещу тях“;
• Фактите в нея са представени опростено и извадени от контекста;
• Дадена идея се повтаря многократно;
• Пренебрегват се нюансите на фактите, като се представя само едната страна на нещата.
• Изображенията се манипулират по различни начини, като ретуширане и изрязване;
• Изображенията са извадени от първоначалния им контекст и са съчетани с други изображения, музика/звуци и текстове, за да им се придаде ново значение;
• Използват се известни хора и знаменитости, на които целевата група се възхищава;
• Все по-често се използват евтини и дълбоки фалшификати;
• Неподатлива е на доказателства, с които се прави опит да бъде опровергана.

Ключов елемент от документа е разбирането на различните измерения на дезинформацията –технически, етични и икономически аспекти на дезинформацията, както и някои когнитивни и емоционални измерения на този феномен.

Разбирането за бързо променящи се процеси, които могат да окажат зловредно влияние върху младите хора е ключово за предпазването им и за изграждането им като дигитално, медийно и информационно грамотни индивиди. Още по-ключово е създаването на учителски колектив със знания и умения в областта на цифровата педагогика.

Насоките са налични в няколко езикови версии, сред които българска и английска.