Напоследък в България много често се случва да се говори по темата за домашното насилие. Прави впечатление, че то често е свързано с жени и гласност се дава повече на случаи с жертви от женски пол. Понякога медиите разпространяват истории на жени, които са били насилени по време на работа или на улицата. Важно е да се уточни, че домашното насилие винаги е между лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Лица, които не се намират в родствена връзка, семейна връзка или фактическо съжителство, например колеги, не могат да са участници в т.нар. домашно насилие. Също така, жертви на домашно насилие могат да бъдат и мъже, и деца. Категорично жените също могат да бъдат в ролята на насилници.

Най-лесно е да се говори за насилие между съпруг и съпруга. Това са най-често разпространяваните случаи. Целенасочено или не, никой не говори за психическото насилие, които много жени упражняват върху мъжете си. Често мъжете биват описани като насилници, груби, агресивни, подвластни на емоции зверове, които бият жените си. Понякога, обаче, случаят не е такъв. Трудно обаче може да подкрепим тези твърдения със статистически данни в България, защото дезинформацията е голяма и доклади, в които мъжете са жертви, рядко има.

Докато жертва мъж ни звучи трудно за вярване, жертва дете ни звучи като нещо, което може и да не е точно така. Какво се има предвид? Често майките, бабите, бащите или дядовците в стремежа си да възпитат дете, превишават границите на нормалното. Физическият акт на възпитание на децата и/или младежите в България не е възприет като акт на насилие, следователно този похват често се използва. В подкрепа на това, че насилието срещу деца е също толкова масово, колкото върху жени са и докладите на различни фондации. На фокус поставяме една много чувствителна тема - сексуалното насилие върху деца. Преглеждайки съдебната практика в България стигаме до извод, че това съвсем не е рядко срещано. В подкрепа на това са и доклади на UNICEF, в които се отбелязва че процента на сексуално насилие е 15,6 %, което го поставя на трето място по честота, предхождано от емоционалното и физическото насилие. Чичовци, бащи, дядовци, дори и братя упражняват системно сексуално насилие върху деца, с които имат родствена връзка. Въпреки това, сексуалният акт далеч не е единствения начин за упражняване на насилие върху жертвата. Съвкуплението често дори не присъства в случаите на насилие. Именно поради тази причина децата, а често и възрастните не могат да разберат, че това е насилие. Защото дезинформацията е толкова голяма, че когато се извършват блудствени действия с малолетни всеки осъзнава, че не е редно, но никой не се досеща, че това е част от домашното насилие, когато е извършено от роднина. UNICEF дава подробна информация за сексуалното насилие и ясно обяснява формите на сексуално насилие. Засягат се и ранните бракове като форма на насилие. Бракове сключени преди навършване на пълнолетие в някои етноси са приети като нещо нормално, но определено можем да се съгласим, че често те са уредени с цел икономическа облага. В горепосочените доклади са засегнати именно тези бракове като форма на насилие, с която младежите не са запознати.

Сексуално насилие, ранни бракове, емоционално и психическо насилие са от темите, с които младежите не са запознати, защото има сериозна липса на информация или информацията, която е налична е непълна.