Електронно правосъдие – примерът на Германия

Автор: Христина Богиа, експерт във Фондация "Право и Интернет"

В ерата на дигиталните технологии, когато всичко, което ни е необходимо е на един клик разстояние, електронната комуникация се превръща и в средство за осъществяване на държавното управление. Пандемията от COVID-19 също оказа своето влияние над този процес. Тъй като заради мерките за безопасност и сигурност се наложи много държавни структури да затворят врати, трябваше да се намери друг начин за предоставяне на услуги на гражданите. Пандемията оптимизира предоставянето на някои услуги по електронен път и фокусът по естествен начин се прехвърли върху възможностите, които ни предоставя дигитализацията. Много услуги се сдобиха с електронен еквивалент, съдилищата започнаха да използват онлайн стрийминг, за да изпълняват задълженията си за осигуряване на публичност, а след няколко месеца и правораздаването по наказателни дела ще се осъществява електронно.

Наказателният процес неслучайно е последният, който се дигитализира. В световен мащаб електронните доказателства и волеизявленията в електронна форма когато се случват по повод на извършено престъпление, будят по-скоро притеснения, отколкото увереност, че технологиите ще бъдат полезни в рамките на процеса. Тази статия цели да изведе на преден план примерът на Германия при въвеждане на електронно правосъдие по наказателни дела. От една страна, защото се счита, че процесът по дигитализация на публичния сектор е по-напреднал, от друга страна, защото като правна система и законодателство България и Германия си приличат.

Какво ще може да се случва електронно от средата на тази година в рамките на наказателния процес в България?

Промените в наказателния процес, които предстои да влязат в сила тази година са плод на дългогодишни усилия и планиране. Съгласно новите текстове, съдебните актове вече ще се изготвят във формата на електронен документ в eдинната информационна система на съдилищата и ще се подписват с квалифициран електронен подпис (КЕП). При извършване на процесуално действие, което поставя началото на съдебно производство, в информационната система на съда ще се образува електронно дело. Връчването на призовки, съобщения и книжа ще може да се извършва по електронен път със съгласието на съответната заинтересована страна и когато има посочен електрон адрес, като съгласието може да бъде оттеглено по всяко време.

Готови ли сме да упражним процесуалните си права си електронно?

Обвиняемият се сдобива с правото да прави искания, бележки, възражения, както и да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, по електронен път и да ги подписва с КЕП. При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства, както и при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият ще може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му ще се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител. Същото се отнася и за въззивното производство.Т.е. вече няма да се налага да се пътува от затвора до съда и обратно на всяка цена. Това не само ще услесни протичането на наказателния процес, но и е гаранция за спазване на основни процесуални принципи – участие на обвиняемия в производството, публичност на процеса, справедливост. От друга страна стои въпросът дали местата за лишаване от свобода и съдилищата разполагат с техническа обезпеченост за провеждане на видеоконференции. Не са рядкост случаите, в които законът осигурява възможност конкретен процес да бъде дигитализиран, а се оказва, че на практика не съществува възможност това да се случи.

Можем ли да усвоим добър опит от Германия?

В Германия дигитализирането на делата е предвидено да бъде завършено през 2026 г.[i] По време на преходния период, цялостното водене на електронно дело ще бъде възможно само в някои съдилища и прокуратури. От процесуална гледна точка дигитализацията обхваща целия процес - от разследването до съхраняването от съда на вече събраните материали. От гледна точка на комуникацията между участниците в наказателния процес, както и в България, в Германия също важат общите правила за електронна идентификация (със съответните специфики за адвокати). Интересно е изискването, което се очаква да бъде законово установено в наредба, документацията по делата в Германия да се съхранява в PDF формат (който подлежи на принтиране, копиране, но и на машинно четене). Форматът на документите не е малка подробност, а е детайл, който в последствие може да доведе до сериозни затруднения. Въвеждането на стандартизирани правила, които да задават технически спецификации е добър подход, който ще спести време вбъдеще. Status quo в Германия предвижда изключение от общите правила за PDF формата на документите за случаи, в които по някаква причина не е възможно файлът да се съхрани по този начин. Тогава е допустимо електронната форма да отговаря на достиженията на технологиите. Този похват не е чужд и на българският законодател и дава възможност на служителите на съда да разрешават текущи технически проблеми, за да могат да изпълнят общите си задължения.

Какво означават промените за достъпа до делото?

В Германия обвиняеми, които не разполагат със защитник понастоящем имат право да се запознават с извадки от материалите по делото, които да посрещнат единствено необходимостта от защита и не нарушават следствената тайна, или права на трети лица. Тези съображения са заради риска от манипулации на материалите по делото.[ii] С дигитализирането обаче тази опасност се елиминира и обвиняемите получават пълен достъп до цялото дело. Това от една страна е гаранция за протичане на справедлив съдебен процес, от дурга страна някои практикуващи юристи в Германия поставят въпроса дали предоставянето на достъп до цялото електронно дело на обвиняемия няма да наруши права на трети лица. Със сигурност това ще наложи данни от дигиталните документите да бъдат заличавани, т.е. тук ще се губи време, в което цялата информация трябва да бъде прегледана от гледна точка на защита на личните данни на други лица, които имат отношение към процеса. Осигуряването на справедливост, е много по-ценно от усилията, които трябва да бъдат положени, за да се защитят данните на лицата (което всъщност е задължение на съда така или иначе). Достъпът до делата на частни обвинители и тъжители също се разширява, тъй като те вече нямат нужда от адвокат, за да получат достъп до делото. Тук практиците повдигат въпроса дали неограниченият достъп до цялото дело, няма да повлияе на преценката им когато свидетелстват. Тези съображения важат и за приложението на новите правила в България, тъй като промените в НПК дават право на достъп и на пострадалия, на частния тъжител и на частния обвинител.

Електронен подпис, вместо адвокат?

Германският закон търпи критика още заради липсата на достатъчно подробни правила когато става въпрос за достъп до делото в рамките на разследването за обвиняеми, които са задържани. Все пак компютърът не е устройство, до което задържаните лица имат свободен достъп. В Германия техническата обезпеченост на местата за задържане също варира и е трудно да се приемат единни правила, които да покрият всички възможни хипотези.[iii] Освен това, законът изрично казва, че информация, която е част от делото не може да бъде ограничавана от достъпа на адвоката. Повдига се въпросът за дефиницията на “част от електронно дело”, тъй като при хартиените дела, простият факт на наличие на документи между кориците на делото ги прави част от тях. Според някои германски автори при електронните дела липсва такъв индикатор. Аргументът им е, че в системите за електронно водене на делата има най-различни файлове, като е възможно някои документи съставени от компетентните органи да са направени така, че четенето им във взаимовръзка да е по-лесно. Когато софтуерите, които се използват имат различни функционалности, е трудно да се осигури еднакъв стандарт. Това предизвикателство, както е обяснено по-горе, може да бъде преодоляно с въвеждането на единен формат на документите.

Какво се случва когато електронното дело се изпрати от един на друг орган?

По повод на разликите между информационните системи на компетентните органи се прави сравнение между електронното дело (б.а. например информационна система на разследващите органи и информационна система на съда) и котката на Шрьодингер.[iv] Става въпрос за следния експеримент - в кутия се поставят котка и стъклено шише с отрова. Възможно е шишето да падне, да се счупи и да убие котката, но е възможно и да не се счупи, съответно котката да живее. Същественото е, че докато кутията е затворена, няма как да знаем дали котката е жива, или не. Виждаме просто затворена кутия. Паралелът с електронното водене на делото се състои в това, че докато документацията се води и съхранява в различни информационни системи за обработване на данни, (б.а. софтуер), то няма как да знаем дали ще им повлияе негативно да бъдат свързани. Едва когато започне размяна и интеграция между системи, тогава ще разберем дали електронното дело “ще живее”, или ще има затруднения при четене на файловете. Тази опасност съществува винаги когато се оптимизира процес в рамките на държавното управление и това се случва в условията на липса на централизирана информационна система, която да обедини новите процеси.

Ще изтичат ли данни?

Макар на последно място, при въвеждането на елекронно правосъдие в рамките на наказателния процес, акцент се поставя и върху защитата на личните данни не само на трети страни, но и съгласно общите задължения в съответствие с GDPR. Автоматизираното обработване на данни, което ще се позволи с електронното водене на делата е във фокуса на специалистите, като основно притеснение е, че машинно четимият формат позволява лесно и бързо свързване, филтриране и преглед на голям обем от чувствителни данни. Повдига се въпросът за концепцията за информационно самоопределяне[v] (б.а. която не е позната на българското право) и факта, че документи, част от наказателния процес ще бъдат непрекъснато изложени на опасност от нерегламентиран достъп. Акцентира се и върху важността съответните данни да бъдат контролирани от публичния орган, тъй като в Германия е допустимо да се възлагат отделни действия по обработване и на частни АйТи компании.

Как се подписва присъдата?

В Германия, след като е установено, че и най-малка промяна на текста на присъдата, налага повторно подписване с КЕП, присъдата на съдебни състави се подписва на хартия и след това се изпраща на съответното длъжностно лице за КЕП и сканиране, с което процеса по създаване на оригинален съдебен дигитален документ е завършен.[vi] У нас присъдата ще се изготвя в единната информационна система на съдилищата и ще се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с КЕП от всички членове на състава на съда. Във всички случаи необходимостта присъдата да се подписва отново би създала сериозни пречки и би коствало време на съдилищата. Присъдата е правораздавателния акт и за да се избегне опорочаване на процеса заради формални пропуски, би било полезно да има ясно установени стъпки, които съдиите и съдебният персонал да следват при подписването.

За какво да внимаваме?

В заключение може да се каже, че макар и българският, и германският закон да звучат ясно и подредено, промените на процеса често водят до изненадващи трудности при приложението им. Ако погледнем примера в Германия[vii], може да изведем няколко конкретни точки, които заслужават внимание:

• Как ще се случва обменът на информация между правосъдието и разследващите органи, предвид различията в техните информационни системи?
• Как обикновеният гражданин, свидетел или обвиняем, ще подписва електронни документи?
• Как ще се извършва сигурно сканиране на документи?
• Колко дълго ще се пазят делата и кой ще трябва да ги унищожи?

Реформата на наказателното производство е изключително предизвикателен и труден процес не само в България. Събирането и съхраняването на електронни доказателства също е проблем, който не е уреден в повечето европейски държави, както показа проучване на Фондация „Право и Интернет“ в рамките на проекта FORMOBILE.[viii] С въвеждането на електронното правосъдие, наред с всички други трудности, които предстои да бъдат преодолени, необходимостта да се прави разлика между електронни доказателства и електронни документи става още по-важен.

[i] Brosch Ch., Fiebig P., E-Akte in Strafsachen ,https://www.lto.de/recht/juristen/b/e-akte-strafsachen-akteneinsicht-digital-dokumente-pdf-bea/2/, достъпен на 25.01.2020

[ii] Ibid.

[iii] Ibid.

[iv] Brosch Ch., Elektronische Akte und elektronischer Rechtsverkehr in Strafsachen, JurPC Web-Dok. 1/2018, Abs. 1 – 62, https://www.jurpc.de/jurpc/show?id=20180001, достъпен на 25.01.2020

[v] Brosch Ch., Fiebig P., E-Akte in Strafsachen

[vi] Brosch Ch., Elektronische Akte und elektronischer Rechtsverkehr in Strafsachen, JurPC Web-Dok. 1/2018, Abs. 1 – 62

[vii] Elektronische Akte in Strafsachen, https://www.edvgt.de/elektronische-akte-in-strafsachen/, достъпен на 25.01.2020

[viii] From mobile phones to court – A complete FORensic investigation chain targeting MOBILE devices (FORMOBILE), D2.2 Criminal Procedure Report, https://formobile-project.eu/downloads/publications-public-deliverables/128-public-deliverable-2-2-formobile-criminal-procedure-report-v1-1-1/file