Терминът климатична дезинформация е най-вероятно да бъде свързан с твърдения като например, че няма такова нещо като изменение на климата или че нашите действия нямат ефект върху него. Всъщност това е само малка част от всичко, което всъщност обхваща този термин. Тази статия ще разгледа някои от основните начини как дезинформацията може да повлияе на възприятието на обществото за промените в климата и тяхната сериозност и значимост.
Дефиницията за климатична дезинформация включва, наред с други неща, омаловажаването на климатичните промени, ефектът на действията на хората в това отношение, погрешното тълкуване на научни данни, неверните твърдения за ползата на някои инициативи, които всъщност повече вредят на климата, отколкото да помагат за справянето с проблемите. Всички тези неща могат да повлияят на гледната точка на хората относно световната климатична ситуация, тъй като има много източници, предоставящи модифицирани данни, които обикновено служат в тяхна полза. Статистиката показва, че Millennials и Gen Z са поколенията, които най-силно подкрепят твърдението, че мерките срещу изменението на климата трябва да бъдат един от най-важните политически приоритети. Ето защо е нормално да се предположи, че те четат най-много новини по темата и следователно е най-вероятно да попаднат на невярна информация.
С времето фалшивите новини, свързани с климата, се промениха. Броят на хората, които твърдят, че глобалното затопляне не съществува, може да е намалял, но мнозина са започнали да омаловажават сериозността на проблема, като подлагат на съмнение научни данни. Доказано е, че хората, до които стигат подобни твърдения, е по-малко вероятно да подкрепят потенциални политики, които имат за цел да се борят с климатичните проблеми. Тъй като научните изследвания са почти необорими по отношение на съществуването на климатични промени, този подход не ги отхвърля изцяло, а вместо това само подкопава тяхната сериозност. В контекста на политическите промени има много области, които се нуждаят от подобрение. Следователно, подкопаването на сериозността на проблемите с изменението на климата, е възможно да накара хората да променят мненията си за това кои аспекти се нуждаят от по-спешни действия от страна на правителствата. На европейските избори през 2019 г. беше отбелязано, че 37,9% от гласоподавателите са били на възраст над 60 години, докато само 14% са били под 30 години. Както бе споменато по-горе, поколенията Millennials и Gen Z са най-склонни да подкрепят климатични политики, когато гласуват, и затова е много важно тези млади хора да бъдат адекватно информирани за действителната ситуация, що се отнася до данните за климата и научните заключения.
Не бива да се пренебрегва фактът, че енергийният сектор е един от най-печелившите на планетата. Печелят се милиарди от добив на изкопаеми горива. Те обаче са и основният източник на въглероден диоксид, който сам по себе си е една от основните причини за изменението на климата. Следователно в интерес на компаниите е да не допуснат обществото да бъде напълно запознато с ефекта от техния бизнес. Терминът „greenwashing“ се използва при подобни обстоятелства. Той описва компании, които се рекламират като екологично насочени, като в същото време полагат усилия да възпрепятстват нови промени в политиката, които ще ограничат техния ефект върху околната среда, както и техните печалби. Затова е важно да се има предвид, когато се чете информация по темата, кой я разпространява. Обществото трябва да е наясно, че в случаите, когато източникът на информация може да има полза от данните, описани в съответния информационен материал, има риск те да не са напълно верни. В такива случаи обикновено е най-добре да се обърнат към обективни научни мнения по темата, които са се доказали като надеждни и биха могли да потвърдят данните.
Освен бизнес аспектите, дезинформацията за климата и околната среда играе важна роля и в контекста на войните. В световната история има много случаи, в които са били извършвани мащабни атаки срещу хората чрез засягане на околната среда. В много от тях сериозността на ситуацията е била скрита от обществото. Също така е важно да се има предвид, че подобни щети върху климата и околната среда обикновено се основават и на някаква политическа цел. Особено в страни, чиито икономики разчитат значително на благоприятни природни условия (напр. петрол, златни мини, земеделски земи), очевидно е, че подобна атака не само ще навреди значително на здравето на гражданите, но и на финансовите приходи на страната. Затова в подобни ситуации е добре да се има предвид, че такива военни действия обикновено имат по-голяма цел от това, което се описва в новините.
Голям брой образователни институции обмислят да включат обучение за ограмотяване в своите програми, за да подкрепят младите хора да развият техните умения за критично мисленеи проверяване на факти. Тези способности се оказват важни и в контекста на дезинформацията за климата. Младите хора и обществото като цяло трябва да могат да проверяват валидността на данните за изменението на климата и направените заключения. Тъй като този тип информация се разпространява от редица различни източници (напр. научни институции, частни компании, правителства, социални медии, новини), най-добрият подход е хората да търсят източник, който е доказал своята обективност и може да потвърди определени заключения чрез научни методи, както и да няма лична изгода от направените твърдения.
