В продължение на много години някои породи кучета се „радват“ на лоша репутация в медиите. Тези породи, често наричани „лоши породи“, като например питбули, ротвайлери и немски овчарки, са широко представяни от медиите като агресивни и опасни, което води до разпространяване на страх и наличие на предразсъдъци срещу тях.
Следва да се отбележи, обаче, че това тяхно представяне до голяма степен се основава на дезинформация и медийни стереотипи, произтичащи от спорадични и противоречиви случаи с голямо медийно отразяване. В действителност „лоша“ порода кучета не съществува. Подобно на всяко друго животно, поведението на кучето до голяма степен зависи от неговото възпитание и обучение, както и от индивидуалния му темперамент и характер.
В ежедневието ни медиите често съобщават за инциденти, включващи тези породи, като например атаки или ухапвания от куче. Въпреки че тези инциденти със сигурност са трагични и следва да се приемат напълно сериозно, важно е да се посочи, че те са по-скоро изключение, отколкото правило. Според Американската асоциация по ветеринарна медицина, по-голямата част от ухапванията от кучета не са причинени от конкретна порода, а по-скоро са свързани с определени отделни кучета, които не са били правилно обучени или социализирани.
Всъщност много от породите, които обикновено биват заклеймявани като „лоши“, първоначално са били отглеждани като работни кучета или домашни любимци, като имат дълга история на лоялност и привързаност към хората. Като пример за такива кучета могат да бъдат посочени питбулите, които първоначално са били отглеждани като бойни кучета, но с течение на времето са станали популярни семейни домашни любимци заради своята лоялност и любвеобилност.
Въпреки гореизложеното, под натиска на определени групи от хора, много градове са въвели особено законодателство за конкретни породи кучета, което изцяло забранява или въвежда допълнителни ограничения при отглеждането на някои породи. Тези закони също често се основават на медийни стереотипи и дезинформация, а не на доказани факти относно повишената опасност, която представляват такива „лоши“ породи.
Освен това, този вид законодателно уреждане не само несправедливо наказва отговорните собственици на кучета, но и почти не допринася за намаляване на броя на нападенията и ухапванията от кучета, независимо от тяхната порода.
В заключение, медийните стереотипи и дезинформацията разпространявана за „лошите“ породи кучета са до голяма степен неоснователни. Не съществува такова нещо като „лоша“ порода куче. Напротив, поведението на едно куче зависи почти изцяло от неговото възпитание, обучение и индивидуалност. Поради това, вместо да се фокусираме върху създаването на законодателство за конкретни породи кучета, може би следва да се съсредоточим върху отговорното отглеждане и обучение на кучета, за да можем да гарантираме, че всички кучета, независимо от породата им, са социализирани и не представляват опасност за хората около тях.
