Появата на социалните медии се асоциира с възникване на по-обширна свобода на словото, на свободното изразяване на мнението без цензура и каквито и да било бариери. Възможността всеки човек да представи информация от всяка сфера, включително от областта на политиката, без това да бъде контролирано от държавен орган, откри достъп на много хора до най-различни познания, факти, събития, открехна мисленето на хората, разкри нови хоризонти там, където без наличието на социални медии, това не би било възможно. По този начин се улесни и обединяването на хора с еднакви виждания, появиха се много движения на национално и международно ниво, борещи се за различни обществени интереси, за промяна в обществения ред. Публично достояние станаха и различни проблеми, които биваха укривани от длъжностни лица и органи на по-високо ниво в йерархията на държавното управление. Особено осезателен е положителният ефект от социалните медии в страни, където свободата на медиите е силно ограничена като например България, Турция, Русия (Репортери без граници, 2021).
Въпреки всичките ползи на платформите социални медии, все повече се обръща внимание на негативното им влияние. В областта на политиката, появата им даде възможност на хората едностранно да споделят вижданията си по отношение на обществени въпроси чрез писане на пост и/или публикация. Алгоритъмът на работа на социалните медии е така създаден, че да предлага всекиму информацията, която по данни, предоставени от самия потребител, най-много подхожда на неговите интереси и възгледи. Поради това, че хората, виждат само това, което съответства на тяхното собствено мнение, и това, че липсва диалог с насрещно изявяване на твърдения, те не виждат алтернативни източници на информация и все повече затвърждават убеждениятаси, без да държат сметка за аргументите на противната страна. Още повече влошават ситуацията изопачените и фалшивите новини, които се приемат за истина, поради факта, чесъответстват на вече изграденото мнение. Това от своя страна води до поляризиране на обществото, а разединен народ се манипулира много по-лесно. Поради наличието на огромен обем от информация проверката на точността и истинността й също значително се затруднява (Allushi, J., 2017). Политическите актьори вместо да адресират проблемите, възникващи от социалните медии, за разпространение на посланията си вече не ползват услугите на журналистите, а сами създават медийно съдържание, възползвайки се от по-широка аудитория и не винаги достоверни източници на информация и данни. Това не само води до липса на редакционна отговорност за политическите послания, съгласно приетата професионална етика, но и до разпространение на дезинформация (Станкова С., 2019). Един много по-подходящ начин за целта е например провеждането на публични дебати, в рамките на които да се засягат важни въпроси в името на общественото благо (Стефанов, Р., Владимиров, М., Георгиев, Г, 2021).
На негативното влияние са изложени най-вече младите, нямащи още опит, не живели достатъчно, за да могат да разграничават истинната от фалшивата информация. Към заблуждението им допринася и начина, по който младите употребяват новини от социалните медии, а именно - те не търсят, а попадат случайно на различни източници, заедно с всякаква друга информация. Отварят новините спорадично и се ангажират за кратко със съдържанието без критичен поглед върху него. По този начин новините не се различават от останалата социална и развлекателна информация (Boczkowski, P., Mitchelstein, E., Matassi, M., 2017).
Възможни начини за противодействие на заблуждението сред младите, е работа в посока на повишаване на медийната грамотност от ранна възраст. Все по-голяма е нуждата от развиване на критично мислене сред младите. Трябва да бъдат насърчавани за всяка информация да си задават въпроси относно авторството, интересите, които обслужва, апелите, които отправя, и добавената стойност (Доц. Д-р Алексиева, М., 2014). Друг метод би бил промяна на алгоритъма на платформите на социалните медии така, че информацията, която достига до хората, да не е толкова едностранна и да не води до разединение на гражданите. На последно място, журналистите биха могли да противодействат на разпространението на грешна информация, като, придържайки се към основните етични принципи за търсене на истината, търсят отговорност от политическите участници чрез висококачествени разследващи репортажи. Лъжите и дезинформацията трябва да се назовават като такива (Станкова С., 2019).
Дезинформационните послания, които се разпространяват, благодарение на платформите на социалните медии, подриват устоите на целия демократичен свят. В страните с авторитарни режими платформите се използват за увеличаване на влиянието и манипулиране на изборите. България е една от най-уязвимите страни по отношение на руско влияние. Според Центъра за изследване на демокрацията голяма част от българите вярват, че само заради Европейският зелен пакт цените на електроенергията и на газа са се увеличили и че Русия е единствения спасител на Европа от енергийна криза. Подобни на тези вярвания не са рядко срещани, поради липса на информираност и поради това, че в страната не се обръща внимание на зловредното влияние от такъв тип пропаганда и много малко институции работят по смекчаване на проблема (Стефанов, Р., 2021).
В заключение, платформите на социалните медии имат потенциала да допринасят позитивно в сферата на политиката, но също и да подронват принципите на демокрацията. В зависимост от вниманието, което се обръща на възникващите трудности, решаването им е възможно, но за целта трябва да има по-широко осъзнаване на проблема от едновременно гражданите и управляващите.
Библиография:
Аллуши, ДЖ., 2017, Социалните медии: Укрепват ли или подкопават демокрацията?, достъпно на: https://www.aubg.edu/documents/1768
Бочковски, П., Митчелщайн, Е., Матаси, М., 2017, Инцидентни новини: Как младите хора консумират новини в социалните медии, достъпно на: https://scholarspace.manoa.hawaii.edu/bitstream/10125/41371/1/paper0222.pdf
Доц. Д-р Алексиева, М., 2014, Релацията „Медийна Култура – медийно образование – медийна грамотност“, достъпно на: http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/592/1/BFU_2014_01_Aleksieva.pdf
Репортери без граници, 2021 Световен индекс на свободата на печата, достъпно на: https://rsf.org/en/ranking
Станкова С., 2019, Социалните мрежи в политическата комуникация, достъпно на: https://rhetoric.bg/%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC
Център за изследване на демокрацията (Стефанов, Р., Владимиров, М., Георгиев, Г), 2021, Пропаганда и дезинформация в предизборната кампания: основни послания и канали за разпространение, достъпно на: https://csd.bg/bg/events/event/propaganda-i-dezinformacija-v-predizbornata-kampanija-osnovni-poslanija-i-kanali-za-razprostranenie/
