Термините погрешна информация и дезинформация често се използват взаимозаменяемо, но всъщност имат различни значения и последици. С възхода на интернет и социалните мрежи е по-лесно от всякога погрешната информация да се разпространява бързо и сред широк кръг от хора, като в някой от случаите тя не се разпространява с цел заблуждаване на адресатите, а в други случаи – тъкмо обратното.
От една страна, погрешната информация се отнася до невярна или неточна информация, която поначало се разпространява неволно от едно или няколко лица, които не си дават сметка за нейната неистинност. Такива например са случаите, при които някой споделя информация, но без да проверява нейната истинност, както и случаите, когато споделящият не разбира или погрешно си спомня определена информация, която впоследствие разпространява. В този смисъл, погрешната информация може да бъде вредна, но обикновено не е злонамерена по природа, тъй като разпространяващият я просто не съзнава, че тя е невярна, но не цели заблуждаването на определени групи лица.
От друга страна, дезинформацията е подвеждаща невярна информация, която се разпространява с цел умишленото въвеждане в заблуждение на лицата към които е насочена. Тя често се създава и разпространява от правителства, политически организации или други групи. Характерно за дезинформацията е, че тя се създава по начин, който цели да я представи като истинска новина или информация, поради което установяването на нейния заблуждаващ характер може да бъде относително трудно.
Основната разлика между погрешната информация и дезинформацията е внамерението, което стои зад тяхното разпространяване. Погрешната информация се разпространява неволно, като в съзнанието на разпространяващия я липсва представата, че тя е фалшива, докато дезинформацията се разпространява единствено с цел въвеждане в заблуждение на нейните адресати.
Един от начините да се открие разликата между двата вида информация е да се погледне нейният източник. Дезинформацията често се разпространява от източници, които имат пряк интерес да популяризират определен дневен ред или определени представи, докато погрешната информация е по-вероятно да дойде от добронамерени, но не добре информирани или заблудени лица.
Ето няколко примера за фалшива информация и дезинформация:
- Погрешна информация: Потребител в социалните мрежи публикува снимка на акула, плуваща в наводнена улица, твърдейки, че снимката е от скорошен ураган. В действителност снимката е от различен ураган, който се е случил преди няколко години.
- Дезинформация: В рамките на политическа кампания една политическа партия създава фалшив профил в социалните мрежи, който изглежда, че принадлежи на конкурентен кандидат. След това акаунтът публикува лъжлива и заблуждаваща информация за кандидата, за да навреди на репутацията му.
- Погрешна информация: Новинарски уебсайт публикува статия, в която се твърди, че популярна знаменитост е починала, позовавайки се на "анонимни източници." В действителност знаменитостта е жива и здрава.
- Дезинформация: Чуждо правителство създава мрежа от фалшиви профили в социалните мрежи, чрез които разпространява невярна информация по политически въпроси, за да повлияе на общественото мнение.
Във всички тези примери погрешната информация и дезинформацията в крайна сметка са в състояние да заблудят адресатите на съответните „новини“, поради което е важно да можем да отсяваме невярната информация, независимо дали последната се разпространява умишлено.
Следва да се отбележи, че според проучване на Евростат за 2021 година, обхващащо период от 3 месеца, средно само 23% от хората в ЕС на възраст между 16 и 74 години са проверявали информацията, с която са се запознали в онлайн сайтове за новини и в социалните мрежи. От тези 23% от хората, най-голямата част от тях са проверявали истинността на информацията чрез проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет (20%). Същевременно, около 12% от хората са проверявали истинността на информацията чрез дискусия с други хора офлайн, както и чрез използване на източници извън интернет. Оказва се, че най-малко популярният способ за проверка на информацията сред тези хора е представлявала дискусията в интернет, като само 7% са използвали този метод.
В тази връзка, Европейската комисия предприема множество действия, насочени най-вече към борбата с дезинформацията в онлайн среда, чрез използването на различни методи, включително провеждане на информационни кампании и приемане на планове за действие, насоки, кодекси и други стратегически документи. Например, през 2022 година Комисията прие нов утвърден Кодекс за поведение по отношение на дезинформацията. Освен това, тъй като най-уязвими на дезинформация в онлайн среда са младежите, Комисията прие и Насоки за учители и педагози за борба с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование и обучение.
Има много различни методи, които могат да се използват за борба с погрешната информация и дезинформацията, като един от най-ефективните е чрез навременна проверка на фактите. Това включва проверка на точността на информацията, преди тя да бъде споделена, като това действие може да помогне както за предотвратяване на разпространението на погрешна информация, така и за възприемането на такава информация като истинна. Други методи включват насърчаване на медийната грамотност и умението за критично мислене, както и работа за подобряване на алгоритмите, използвани от платформите на социалните мрежи за идентифициране и премахване на невярно съдържание, независимо дали се касае за дезинформация или за погрешна информация.
В заключение, погрешната информация и дезинформацията са нарастващ проблем, който може да има сериозни последици за хората и особено за младежите, част от които все още не са изградили напълно способността си за критично мислене. В същото време, смело може да се твърди, че дезинформацията представлява заплаха и за обществото като цяло, тъй като може да доведе до промяна на обществени нагласи при вземането на важни политически решения. Борбата с този проблем изисква комбинация от много действия, включително задълбочена проверка на фактите, повишаване на медийната грамотност и умението за критично мислене. Предприемайки тези действия своевременно, ние можем да помогнем за създаването на по-информирано общество, чието заблуждаване ще бъде все по-трудно.
