Разпространението на дезинформация е една от най-значимите заплахи, пред които са изправени обществата в днешно време.

Това, което прави дезинформацията толкова опасна, е, че често правителствата и частният сектор не са в състояние да спрат разпространението ѝ или да повлияят на онези, които са започнали да ѝ вярват. Често хората споделят дезинформация въз основа на искреното си убеждение, че тази информация е вярна.[i]Например те може да са били манипулирани да се доверят на източник на новини, който злонамерено разпространява дезинформация, или да са били подведени от фалшиви новини, разпространявани от хора, на които иначе имат доверие, като членове на семейството или близки приятели. Установено е, че след като дадено лице повярва в определена информация, по-късно е по-трудно да го разубедим.[ii]Ето защо е важно да се ограничи като цяло количеството дезинформация, на което хората са изложени, и тяхната податливост към нея.

Тук се появява феноменът на микротаргетирането. Както хората започнаха да осъзнават, дигиталните платформи събират големи количества информация, която по-късно използват, за да адаптират нашето онлайн преживяване.[iii]Често, когато говорим за това, се сещаме за целевата реклама. Платформите за социални медии и други подобни места обаче обучават алгоритмите си да ни показват публикации въз основа на предишната ни ангажираност и харесвания.[iv]Това от своя страна води до създаването на ехокамери. Когато едно лице се намира в ехокамера по време на онлайн преживяванията си, на него му се показва предимно съдържание, което се показват и подсилват неговите вече съществуващи възгледи и убеждения.[v]Например, ако дадено лице е противник на ваксините, когато се намира в онлайн ехокамера, алгоритъмът на платформата на социалната медия, която използва, ще продължи да му показва съдържание, което е критично към ваксините, което критикува насоките на здравните власти и което му помага да се свърже с други лица, които са против ваксините. Това е изключително опасно. Ако лицата се ангажират с дезинформацията, ще продължат да им се показват подобни публикации и акаунти, което само ще ги накара да инвестират още повече в погрешните разкази.

Дори ако единични постове бъдат свалени или се докаже, че определени твърдения са фалшиви, потребителите ще продължат да виждат все повече съдържание от този характер. Това би означавало, че мерките, насочени към ограничаване на самата дезинформация, като сваляне/обозначаване на постове като грешни и т.н., могат да бъдат до известна степен полезни, но няма да могат да решат самия проблем. Трябва да се положат усилия за разбиране на проблема с микротаргетирането и за ограничаване на вредните му последици.

Например, някои твърдят, че микротаргетирането може да е в нарушение на GDPR.[vi]В зависимост от това как се извършва самият процес и какви предпазни мерки се прилагат, подобни практики биха могли да бъдат в нарушение на принципи като прозрачност, свеждане на данните до минимум, те дори биха могли да доведат до злоупотреба с лични данни от страна на трети страни.[vii]Най-добрият инструмент срещу извличането на данни и микротаргетирането обаче лежи в са самите потребители, които възразяват срещу такава обработка на личните им данни. Тяхното право да възразяват срещу такава обработка и алгоритмично вземане на решения е изрично предвидено в GDPR (член 18 и 21).[viii] Освен това трябва да се положат повече усилия за образоването на обществеността относно вредите, които ехокамерите и микротаргетирането нанасят, за да може тя отговорно да регулира поведението си онлайн. Например лицата следва да са наясно кога са обект на едностранчиво съдържание и да търсят алтернативни източници и да проверяват достоверността на определени твърдения, дори ако ги намират за убедителни.



[i] Ullrich K. H. Ecker, Stephan Lewandowsky, John Cook, Philipp Schmid, Lisa K. Fazio, Nadia Brashier, Panayiota Kendeou, Emily K. Vraga and Michelle A. Amazeen, ‘The psychological drivers of misinformation belief and its resistance to correction’, (2022), Nature Reviews Psychology 1 13–29

[ii] Ecker и други, бележка 1

[iii] ‘Micro-targeting’, (Privacy International), достъпно на: https://privacyinternational.org/learn/micro-targeting, последно посетено: 3 септември 2022

[iv] Matteo Cinelli, Gianmarco De Francisci Morales, Alessandro Galeazzi, Walter Quattrociocchi and Michele Starnini, ‘The echo chamber effect on social media’, достъпно на: https://www.pnas.org/doi/10.1073/pnas.2023301118, последно посетено: 3 септември 2022

[v] Cinelli и други, бележка 4

[vi] Cristina Blasi Casagran, Mathias Vermeulen, Reflections on the murky legal practices of political micro-targeting from a GDPR perspective, (2021), International Data Privacy Law, том 11, брой 4, стр. 348–359

[vii] Casagran, бележка 6

[viii] Regulation (EU) 2016/679 of the European Parliament and of the Council of 27 April 2016 on the protection of natural persons with regard to the processing of personal data and on the free movement of such data, and repealing Directive 95/46/EC (General Data Protection Regulation) (Text with EEA relevance), OJ L 119, available at: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/679/oj, last accessed 05/09/2022.