Разпространяването на подвеждаща информация е един от основните проблеми на модерните общества.

То има негативно отражение върху всякакви аспекти от нашия живот - политически живот, обществени отношения и разбирателство, здравеопазване, образование, т.н.[i] Често ставаме свидетели на това как наши близки или приятели споделят в различни социални медии постове, които съдържат лъжлива или манипулирана информация. Понякога и самите ние може несъзнателно да сме разпространили недостоверна новина или пост. Тези явления със сигурност са вредоносни и трябва да се избягват. Но интересен въпрос би бил дали истинската опасност не се крие когато известни и разпознаваеми лица също започнат да разпространяват волно или неволно недостоверна информация?

От една страна, опасността когато наш близък или познат сподели нещо е, че имаме някаква емоционална връзка с него и на база на нея сме склонни да му се доверим.[i] Същевременно може да се твърди, че последователите и почитателите на даден изпълнител, актьор, политик също имат изградена парасоциална връзка с него и му отдават високо ниво на доверие.[ii] Често възприемаме известните личности като модели за подражание. Те са успешни, заобиколени от ПР екип, чиято основна цел е да направи тази личност харесвана и способна да влияе на общността, нейните предпочитания и мнения. Известните личности могат да повлияят на това какви продукти купуваме, на кои марки имаме доверие, кои места бихме искали да посетим, в този ред на мисли дали биха могли и да повлияят на това на кои медии вярваме, кои политици подкрепяме, коя страна бихме подкрепили по определен обществен въпрос?

Едно проучване на учени от Института „Ройтерс“ е открило, че 20% от подвеждащите постове относно коронавируса са били създадени от профили на влиятелни личности.[iii] Същевременно тези постове са генерирали 69% от цялостното взаимодействие на потребители с постове с такова съдържание.[iv] Това не е изненадващо. Профилите на известни личности имат много повече последователи и генерират много повече отзвук. Затова редица автори отбелязват ключовата роля, която имат за разпространението на подвеждаща информация.[v]

Някои ключови примери за влиянието на известни и разпознаваеми личности при разпространението на подвеждаща информация са:

Тези случаи са особено притеснителни, защото показват пагубното влияние, което могат да имат известните личности и дезинформацията, която споделят. Разбира се те не са единствения фактор, който формира обществените нагласи, но могат да имат съществена роля. Особено голямо влияние могат да имат над младите хора, които се обръщат към тях като към модели за подражание и не проявяват достатъчно критичност, заради своята възраст и наивност. Всички тези нагласи създават големи предпоставки обществото ни да е изправено пред редица опасности, ако не започнем да бъдем по-критични към известните и разпознаваеми личности и задълженията, които имат като модели за подражание.

Доскоро беше проблем, че механизмите за противодействие срещу фалшива информация на редица социални мрежи не следяха постовете на известни личности и политици.[xi] Именно това разкриха и т.н. Фейсбук файлове, които показаха, че социалната мрежа не взимаше мерки срещу дезинформацията от политици и разпознаваеми лица.[xii] Но все пак социалните медии са започнали да отразяват когато известни разпространяват подвеждаща информация, например когато Тутър стигна до там да банне акаунта на Доналд Тръмп.[xiii]

На второ място, важно е да се отбележи, че и известните личности започват сами да регулират своите действия. Често все пак се намират представители на обществеността, които да се противопоставят, когато тези личности не проявяват отговорност и споделят лъжлива информация. Затова вече е в техен интерес сами да провяряват какво споделят, както и да се вслушват в съветите на своите професионални ПР екипи каква информация да представят и как. При грешки биха могли дори да загубят спонсорства и партньорства, фенове, както и дори платформата си в краен случаи.

На последно място, самите потербители трябва да бъдат по-внимателни на кого се доверяват. Оказва се, че хората все повече разчитат именно на разпознаваеми личности като източник на информация и позиции, но вече следят тези личности да са се доказали като достоверни и отговорни към ангажимента си да разпространяват вярна информация.[xiv] В крайна сметка, всеки от нас сам отговаря на кого ще се довери и не бива да базира това доверие изцяло на разпознаваемостта на лицата, защото техните мнения и позиции невинаги са базирани на факти и истинност.



[i] Menczer F, Hills T, “Information Overload Helps Fake News Spread, and Social Media Knows It” (Scientific American, 2020/12/01), достъпно на: https://www.scientificamerican.com/article/information-overload-helps-fake-news-spread-and-social-media-knows-it/, последно посетено: 11/09/2022.

[ii] Chung S, Cho H, “Fostering Parasocial Relationships with Celebrities on Social Media: Implications for Celebrity Endorsement”, (2017), Psychology & Marketing, 34, 4, 481-495

[iii] Brennen J, Simon F, Howard P, Nielsen R, “Types, sources, and claims of COVID-19 misinformation” (Reuters Institute, 2020/04/07), достъпно на: https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/types-sources-and-claims-covid-19-misinformation, последно посетено: 11/09/2022.

[iv] Пак там.

[v] Waterson J, Belam M, “Influencers among 'key distributors' of coronavirus misinformation” (The Guardian, 2020/04/08), достъпно на: https://www.theguardian.com/media/2020/apr/08/influencers-being-key-distributors-of-coronavirus-fake-news, последно посетено: 11/09/2022.

[vi] Reuters, “Nicki Minaj's Covid-19 vaccine 'swollen testicles' claim is false, says Trinidad health minister” (CNN, 2021/09/17), достъпно на: https://edition.cnn.com/2021/09/16/americas/nicki-minaj-vaccine-story-false-scli-intl/index.html, последно посетено: 11/09/2022.

[vii] Ahmadi A, “Online influencers have become powerful vectors in promoting false information and conspiracy theories” (First Draft, 2020/12/08), достъпно на: https://firstdraftnews.org/articles/influencers-vectors-misinformation/, последно посетено: 11/09/2022.

[viii] Waterson, Belam, бел. 6

[ix] Warren T, “British 5G towers are being set on fire because of coronavirus conspiracy theories” (The Verge, 2020/04/04), достъпно на: https://www.theverge.com/2020/4/4/21207927/5g-towers-burning-uk-coronavirus-conspiracy-theory-link, последно посетено: 11/09/2022.

[x] Христова Н, “Мездра стана втората българска община, която забрани 5G мрежата” (dir.bg, 2021/01/01), достъпно на: https://it.dir.bg/tehnologii/mezdra-stana-vtorata-balgarska-obshtina-koyato-zabrani-5g-mrezhata, последно посетено: 11/09/2022.

[xi] Ahmadi, бележка 8

[xii] Horwitz J, “the facebook files” (The Wallstreet Journal), достъпно на: https://www.wsj.com/articles/the-facebook-files-11631713039, последно посетено: 11/09/2022.

[xiii] Fung B, “Twitter bans President Trump permanently” (CNN Business, 2021/01/09), достъпно на: https://edition.cnn.com/2021/01/08/tech/trump-twitter-ban/index.html, последно посетено: 11/09/2022.

[xiv] Dubois E, Minaeian S, Paquet-Labelle A, Beaudry S, „Who to Trust on Social Media: How Opinion Leaders and Seekers Avoid Disinformation and Echo Chambers“, Social Media + Society, Април 2020.