Вредата от екранно време за децата е една от наболелите теми сред младите родители. В социалните мрежи това е често обсъждана тема и доста често става повод за спорове между младите хора. Истина или лъжа е, че екранното време е вредно за децата и младежите? Отговора на този въпрос не е еднозначен. Възрастовият диапазон, който се разглежда от Световната здравна организация е 0-18 години.
Краткия отговор на въпроса „Вредно ли е екранното време“ е да. Редица проучвания сочат, че това е един от големите проблеми на 21-ви век. Какво означава екранно време е първото нещо, което е необходимо да се изясни. Повечето разпространени схващания сред младите родители са, че екранното време е пускането на телевизор или гледането на филмчета на таблет. Според СЗО „екранно време“ е дори и видео обаждане или пък прост поглед на детето към екрана на мобилното устройство.
Освен количеството време отделено в гледане на екран е редно да се вземе предвид и възрастта на детето. Дезинформацията във форумите, че вредата е за всяка възраст водят до крайности като тотално премахване на устройствата от домът на децата. СЗО определя, че деца между 0-18 месеца трябва да са изцяло лишени от екран. Препоръките са за разглеждане на книжки и четене на приказки. За децата над 18 месеца е определено екранно време до един час на ден. Препоръките са, че колкото по-малко е времето, толкова по-добре за детето. Впечатление прави, че за деца между 3 и 4 години, екранното време също е един час на ден.
В социалните мрежи рядко се споменава за вредата от екранното време при тийнейджърите, които също спадат към категорията подрастващи. Предишни публикации на СЗО са препоръчвали екранното време за деца до 18 годишна възраст да се ограничи до два часа на ден. Въпреки това, с все по-голямото навлизане на технологиите, включително в образователната система, последните препоръки се фокусират повече върху това как се използват технологиите, а не за колко време. Възрастта над 6 години се счита за подходяща за запознанство с екрана. Важно е тук детето да използва екранното време пълноценно и с образователна цел. Разбира се, това не може да замести родителя и вниманието му. Младежите в тази и в по-голяма възраст се учат как да балансират сами между времето прекарано пред екрана и времето за игра или учене. В този смисъл, тоталното забраняване на екран в тази възраст лишава децата от възможността да преценят кога използват прекомерно телевизора и кога е в границите на нормалното.
Когато говорим за вреда от екранно време нямаме предвид само това, че децата изглеждат като хипнотизирани и социалните им контакти са много ограничени. Често прекомерното използване на екрана води и до психически проблеми в бъдеще – депресия, епилепсия и апатия са само част от възможните вреди. Безспорен факт е, че детската нервна система е незряла и прекарването на прекомерно време в гледане на детски филмчета може да доведе до превъзбуждане и нарушения в съня, както и в нарушаване или забавяне способностите за комуникация.
Специалисти от университета в Мичиган предупреждават, че колкото повече време децата прекарват пред екрана, толкова по-възможно е да имат психологически проблеми в бъдеще. Те изследвали 1300 деца и установили, че тези, които гледат телевизия през по-голямата част от времето до третата си година, изостават в училище в по-късна възраст и употребяват нездравословни храни, което пък води до затлъстяване. Освен това към десетата година малчуганите се оплакват и от влошено здраве.
Друга причина да внимаваме за продължителността на престоя на детето пред телевизора е електромагнитното излъчване, което е неизменна част от него като уред. То влияе на имунната система на детето и може да доведе до умора, проблеми с очите или главоболие.
Най-често разпространената теория за вредата от екранното време сред младежите е, че то вреди на очите. Това безспорно е така, но проблемите с очите далеч са единствената потенциална вреда. Дезинформацията по отношение на екранното време може да доведе до сериозни проблеми както сред децата, така и сред младежите във връзка с тяхното здраве и възпитание или възпитателни методи сред младите родители.
