Уебинарът ‘Международна семейна медиация при случаи на отвличане на дете-диалог, който има значение’, организиран от Фондация ‘Право и интернет’ в рамките на проекта iCare2, събра 55 участници. Лекторите, проф. д-р Даниела Илиева и адв. Йорданка Бекирска, обсъдиха как международната семейна медиация функционира на практика и как най-добрият интерес на детето може да бъде поставен в центъра на процеса на вземане на решения. В тази публикация споделяме 5 интересни извода от уебинара.
1. Специализирани организации оказват подкрепа на семействата
Знаете ли, че при случаи на международно отвличане на деца семействата често могат да получат помощ от организации, които съчетават правна експертиза с практическа и емоционална подкрепа?
- Reunite International (Великобритания) поддържа единствената телефонна линия за консултации в страната, специализирана в случаи на международно родителско отвличане на деца и други трансгранични семейни спорове, и предлага специализирани услуги по медиация.
- MiKK e.V. (Германия) предоставя безплатна и многоезична предварителна медиационна консултация за семейства от цял свят и организира двуезични и двукултурни медиации по целия свят, включително при случаи на международно отвличане на деца
2. Съдиите си сътрудничат чрез международна съдебна мрежа
Знаете ли, че съдиите, които разглеждат дела по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, могат да си сътрудничат чрез специализирана международна мрежа?
Международната мрежа на хагските съдии (International Network of Hague Judges-IHNJ) свързва съдии от цял свят, които работят по дела по Конвенцията, и подпомага по-бързото и координирано разглеждане на трансгранични случаи. Едно от ключовите предимства е възможността за директна съдебна комуникация (при спазване на съответните гаранции) между съдилища в различни държави за изясняване на процесуални въпроси по конкретни дела, което спомага за намаляване на забавянията.
3. Ко-медиация
Знаете ли, че при много трансгранични медиации се използва би-национална ко-медиация, за да се отчетат по-добре културните, езиковите и трансграничните особености на спора?
Широко признат подход, заложен в Декларацията от Вроцлав (2007) и използван например от MiKK, както и от адв. Йорданка Бекирска- лектор в уебинара, е т.нар. модел на медиация ‘4B’, при който екипът от медиатори е:
- Двуезичен (родителите могат да говорят на езика, на който се чувстват най-уверени);
- Двукултурен (осигурява се разбиране на културния контекст и на двете страни);
- Двупрофесионален (често един медиатор има правен опит, а друг – психологически или социален);
- Баланс между половете (екипът отразява равнопоставеност между половете).
4. В България съдиите могат да насърчават медиация, дори когато тя не е ‘задължителна’
Знаете ли, че механизмът за задължителна информационна среща за медиация в България се прилага само за определени категории дела, посочени в закона, като процедурите за връщане на дете по Хагската конвенция не са изрично включени сред тях?
Съгласно чл. 140а от Гражданския процесуален кодекс, съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за медиация при определени видове дела (включително някои семейноправни спорове като развод или упражняване на родителски права), но в този списък не са посочени изрично случаи на международно отвличане на деца.
Въпреки това, дори когато режимът на задължителна информационна среща не се прилага, съдът може да насърчи страните да обмислят медиация, когато това е подходящо, съгласно чл. 140а, ал. 4 от ГПК.
5. Международното отвличане на деца може да има дългосрочни психологически последици
Знаете ли, че съществува нарастваща академична литература, която изследва психологическото въздействие на международното отвличане на деца?
Изследванията показват, че внезапното преместване, раздялата с единия родител и продължителните конфликти и сложни съдебни производства могат да доведат до значителен емоционален стрес при децата, като последствията понякога продължават дълго след приключване на съдебното дело. За повече информация по темата вижте: Parental child abduction: the long-term effects (Prof. Marilyn Freeman) и Ghosts in our genes: Psychological issues in child abduction and high conflict cases (Sarah Calvert).
Следете ни за още ключови изводи от нашите събития и текущата ни работа в областта на международното семейно право и защитата на децата.
