В днешно време голяма част от личния, социалния и професионалния живот е обвързан с използването на интернет. От събуждането ни с алармата на телефона, през отмерването на дневните ни крачки до спортната зала, данните от бягането на пътеката и изгорените калории. Докато шофираме, включваме GPS системата, сдвояваме телефона си с автомобила и зареждаме музика на път към офиса, получаваме обаждане, което провеждаме през системата на автомобила. Преглеждаме новините и актуалните публикации в социалните мрежи, получаваме съобщения и събития, поръчваме поредна пратка онлайн, управляваме документите си. Пристигаме на работа в 9 сутринта и още преди денят да е започнал вече сме създали огромна следа от данни, т.нар. дигитален отпечатък.

Дигиталният отпечатък представлява данните в онлайн пространството, които човек генерира при употребата на интернет и различни дигитални устройства. Тези „следи“ намират най-различно проявление като някои от по-обичайните изражения са именно:

  • Предоставянето на лични данни;
  • Приемането на „бисквитки“;
  • Абонирането към канали и страници;
  • Онлайн пазаруването;
  • Интеракции, случващи се в социалните мрежи, като харесвания, реагирания, следвания и т.н.;
  • Споделянето на GPS локация;
  • Свързването на приложения и апликации;
  • Сдвояването на устройства и ползването на Интернет на нещата („IoT“).

Цифровият отпечатък редовно се ползва от компании и други трети лица за целите на профилиране на съответните потребители, анализ на пазари и общностни групи и увеличаване на досега на информация и продукти им до нови лица. Това се случва чрез анализ на данните, придобити от цифровия отпечатък, като често се добива подробна представа за личността, интересите, навиците и възприятията на съответния потребител. Това е особено актуално като става дума за деца и младежи, след като на световно ниво е изчислено, че всеки трети потребител на интернет е дете под 18 години на възраст, а от 2017 г. около две трети от световното население използва интернет е на възрастова група между 15 и 24.

Съществуват два основни вида цифрови отпечатъци:

  • Пасивният цифров отпечатък се олицетворява от данните, събрани без знанието на потребителя. Това е следа от данни, оставена онлайн без съгласието и знанието на потребителя. Типични примери включват уеб сървъри, съхраняващи IP адресите на потребители, данни от хронологиите на търсения на потребителя, информация за съответните използвани устройства.
  • Активният цифров отпечатък представлява данни, изпратени умишлено, например споделяне на местоположения в приложения, данни за онлайн пазаруване и изпращане на имейли и незабавни съобщения.

Въпреки удобството в употреблението на различните онлайн услуги, често използването на данните, предоставени онлайн, са ползват в нарушение на поверителността на потребителия. Всъщност често личните данни се използват за допълнително профитиране от трети лица без знанието на потребителя. Този тип данни редовно се продават за рекламни цели, биват обект на кибер кражби и неоторизирани достъпи, което често води и до кражби на самоличност.

Към днешна дата все още няма категорично решение за защита на цялостната поверителност на потребителите, но постоянно се предприемат законодателни действия и допълнителни мерки в тази насока. Така например европейски актове като Общия регламент за защита на данни (GDPR) и Директивата за електрона поверителност внасят допълнителни изисквания за предоставяне на лични данни и т.нар. „бисквитки“. Част от всекидневните навици, които също подпомагат ограничаването на нашия цифров отпечатък включват и:

  • Използване на инструменти за подобряване на поверителността – например използване на виртуална частна мрежа (‘VPN’) на компютър или мобилно устройство за увеличаване на анонимността и поверителността;
  • Ползването на различни технологии за криптиране на регистри, електронни пощи и уеб страници, както и ползването на криптирани и самоунищожаващи се съобщения;
  • Подобряване на онлайн хигиената чрез определени мерки, включително:
  • избягване на незащитени уеб страници или приложения, които изглеждат подозрителни (напр. такива, които може да не ви позволяват да изключите местоположението или проследяването на бисквитки);
  • преглед и промяна на настройките по подразбиране на браузъри и приложения, за да споделяте по-малко данни, където е възможно;
  • използване на различни имейли за различни цели (напр. един за пазаруване, втори за лична употреба и трети за работа);
  • отказване на „бисквитки“ и споделяне на възможно най-малко лични данни;
  • изтриване на историята на браузъри;
  • използване на различни разплащателни карти за различни цели; и др.;
  • Образоване за повече от основните проблеми – разбиране на повече за важността на поверителността, рисковете и ползите, свързани с използването на услуга или приложение, или споделяне на данни в социални медии.