Въпреки увеличаването на усилията за борба с трафика на деца през последните години, проблемът остава тревожно широко разпространен и се изостря с развитието на дигиталните технологии и социалните медии. Тази публикация разглежда какво представлява трафикът на деца, някои от тактиките, които трафикантите използват, за да набират и експлоатират жертви, и опасностите, породени от онлайн платформи, които улесняват престъплението.
Какво представлява трафикът на деца?
Трафикът на деца се отнася до незаконната практика по набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане на деца с цел експлоатация. За да е налице трафик на хора, не е необходимо да има движение на деца през граница - те могат да бъдат трафикирани и в рамките на собствената си държава. Формите на експлоатация могат да включват принудителен труд, домашно робство, детска войнишка служба, сексуална експлоатация и други злоупотреби, като например трафик на органи или незаконно осиновяване.
Трафикът на деца с цел сексуална експлоатация включва принуждаване или насилване на деца за участие в сексуални дейности, порнография или други форми на сексуално насилие. Това престъпление лишава децата от тяхната невинност, сигурност и бъдеще, като ги подлага на дълготрайни физически и психологически травми. Трафикантите често се възползват от деца, които са уязвими поради бедност, липса на образование или нестабилно семейство, като ги манипулират с фалшиви обещания за по-добър живот или чрез заплахи.
През последните години интернет се превърна във все по-разпространен инструмент за трафикантите, което още повече затруднява проследяването на незаконните дейности от страна на държавите и правоохранителните органи. Онлайн пространствата, които някога се смятат за относително безопасни, се превръщат в опасни места, където експлоатацията процъфтява. Въпреки че международната и националната нормативна уредба играе решаваща роля в борбата с трафика на деца, предизвикателствата продължават да съществуват поради дигиталното измерение на престъплението. Например, Конвенцията на ООН за правата на детето и Протоколът от Палермо са основните международни договори, които ръководят глобалните усилия за борба с трафика на деца. Тези договори изискват от държавите да приемат закони и мерки, насочени към предотвратяване на трафика на деца, преследване на трафикантите и закрила на жертвите. Повечето национални и международни правни актове за борба с трафика обаче не споменават изрично технологично улеснения трафик на хора. Освен това международните конвенции, борещи се с киберпрестъпленията, които също са от значение за справяне с улеснения от технологиите трафик на хора, не включват нарочни разпоредби, които да адресират трафика на хора и в частност трафика на деца.
Тактики, използвани от трафикантите за набиране и експлоатация на деца онлайн
Трафикантите все повече използват интернет инструменти за профилиране, набиране и експлоатация на деца. Те често се обръщат към социални медии, приложения за игри и други онлайн платформи, тъй като тези дигитални пространства осигуряват анонимност и им позволяват да осъществят първоначален контакт с потенциални жертви отвъд физическите бариери. Децата, особено тези, които са изолирани, самотни или търсещи внимание, могат да бъдат по-податливи на грууминг практиките, използвани от трафикантите. Доклади от съдебни дела на Службата за борба срещу наркотиците и престъпността на ООН установяват две основни тактики, използвани от трафикантите за онлайн набиране на жертви: „лов“ и „риболов“.
Стратегията за лов включва активно търсене на уязвими деца в социалните медии и други онлайн платформи. Трафикантите започват с привидно невинно, приятелско общуване, като често започват непринудени разговори, които постепенно ескалират с течение на времето. Платформи като Facebook, TikTok, Snapchat и Instagram предлагат на трафикантите достъп до широк спектър от лична информация, като например местоположението на детето, неговите интереси, ежедневните му дейности и връзките му с приятели и семейство. Анализирайки тази информация, трафикантите могат да идентифицират деца, които може да са по-податливи на манипулация и експлоатация. Те могат да инициират контакт, като се представят за връстници, преструвайки се, че споделят общи интереси, или като доверени личности като членове на семейството или семейни приятели, или дори някой, на когото детето се възхищава. След като предпазливостта на детето се понижи, трафикантите обикновено продължават, като манипулират или принуждават детето с предизвикателно съдържание. Тази форма на лов се възползва от емоционалната уязвимост на децата, като ги затруднява да разпознаят опасността, преди да са попаднали в капана.
Друга тактика е риболовът, при която трафикантите хвърлят по-широка мрежа, примамвайки множество деца чрез фалшиви профили или фалшиви оферти. С този подход те привличат децата с манипулативни съобщения или обещания за приятелство, подаръци или по-добър живот. Например, трафикант може да създаде фалшив профил в социалните медии, представяйки се за моден агент, който предлага възможности за работа като модел или обещания за успешна кариера, за да привлече уязвими деца. Той може да обещава да помогне на детето да влезе в модната индустрия, като предлага фотосесии или връзки с известни марки. Целта на тази тактика е да се примами детето, като се задоволят неговите нужди, постепенно се спечели доверието му и се работи за изолирането му от семейството и приятелите. Риболовът позволява на трафикантите да тестват различни подходи, намирайки най-уязвимите жертви за експлоатация. След като трафикантът установява жертва, манипулацията продължава, като същевременно деликатно нормализира неуместно поведение.
В допълнение към социалните медии, онлайн пазарите също се превръщат в инструмент за трафикантите. Те могат да публикуват подвеждащи реклами или да използват кодиран език, за да прикрият престъпните си дейности, избягвайки разкриването им от правоохранителните органи и модераторите на платформите. Въпреки че уебсайтовете и компаниите на социалните медии работят за справяне с тези проблеми, трафикантите продължават да намират иновативни начини да използват анонимността и глобалния обхват на интернет. Те често използват криптирани приложения за съобщения, криптовалута и други инструменти, за да запазят дейностите си скрити от властите.
След като трафикантите успешно спечелят доверието на детето чрез тези тактики за набиране, експлоатацията бързо започва. Една от обезпокоителните форми на експлоатация е предаването на живо, при което трафикантите принуждават децата да извършват предизвикателни дейности в реално време онлайн пред зрители, които плащат. В допълнение към предаването на живо децата могат да бъдат принуждавани и към други форми на сексуално насилие, като трафикантите използват заплахи, манипулация и изолация, за да поддържат контрол над жертвите си. С продължаването на цикъла на злоупотреба, детето става все по-затворено, с малка надежда за бягство.
Ролята на родителите и настойниците
Тъй като онлайн платформите се превръщат в основен начин за експлоатация, родителите и настойниците играят жизненоважна роля в защитата на децата от трафик. Образованието и осведомеността са първите стъпки за защита. Родителите трябва да образоват децата си относно рисковете от общуването онлайн, като наблягат на важността да не се споделя лична информация, снимки или да се срещат с непознати без надзор.
Те могат също така да предприемат практически стъпки за контрол на онлайн дейностите на децата си. Това включва използване на приложения за родителски контрол, задаване на настройки за безопасност в профилите в социалните медии и редовно обсъждане на онлайн преживяванията на децата.
Освен това родителите следва да се запознаят сами с приложенията, платформите и уебсайтовете, които децата им използват. Като разбират дигиталните инструменти, които децата ползват, родителите могат по-лесно да идентифицират потенциалните рискове и да направляват безопасното поведение онлайн.
Изграждането на увереност и себеуважение е друг важен аспект, който играе ключова роля в защитата на децата от експлоатация. Трафикантите често се насочват към лица, които се чувстват самотни, пренебрегнати или несигурни. Като създават подкрепяща и любяща домашна среда, родителите могат да помогнат на децата да се чувстват ценени и по-малко уязвими от манипулация.
Оставайки информирани за рисковете, установявайки ясни граници и поддържайки постоянна, открита комуникация с децата си, родителите и настойниците играят решаваща роля в създаването на безопасна среда. Тяхното проактивно участие помага на децата да придобият знанията и увереността, необходими за безопасното навигиране в дигиталния свят, което вследствие води до намаляването на риска от експлоатация и трафик.
Изготвянето на тази публикация в блога е финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения принадлежат единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия могат да носят отговорност за тях.
