Подвеждащата информация и новини са проблем на модерните общества от много време.

И преди информацията е била призната за значително оръжие в ръцете на недоброжелателни личности. Пропагандата, манипулативната информация и информацията, целяща да уплаши и принуди хората да предприемат определени действия или позиции, са познати на човечеството и преди възникването на информационните технологии и бързото им развитие. Но в съвремието именно технологиите позволяват дезинформацията да се разпространява толкова бързо и да расте като опасност.

Първо, има съществена разлика между разпространяването на информация чрез традиционните канали – преса, телевизия, радио. Там информацията минава през много проверки преди да се сподели, защото издателите, каналите и доставчиците могат да бъдат отговорни за споделеното, ако се окаже невярно или клеветническо. Също така хората вече не следят толкова тези източници. Онлайн пространството обаче има някои уникални особености. На първо място, често то не е толкова регулирано, колкото останалите информационни източници. Всеки може да направи блог, да напише пост на Фейсбук стената си и да публикува каквото иска например в Инстаграм или Туитър. На второ място, хората са много по-въвлечени в това онлайн пространство, прекарваме часове онлайн – докато пътуваме в градския транспорт, по време на почивките си на работа, когато се приберем вкъщи и решим да се отдадем изцяло на онлайн сърфиране. Ние сме постоянно облъчвани от информацията онлайн и не винаги имаме енергията и времето да проверим коя е достоверна и коя не е. На трето място, често самите ние може да споделим нещо невярно, по този начин обвързвайки се с него. Тогава дори някои да ни каже, че то е невярно, сме малко по-склонни да го защитаваме, защото не искаме да изглежда сякаш сме в грешка. Следва да се обърне внимание и на това как принадлежността ни към определени онлайн общества също ограничава склонността ни да се вслушваме в други мнения. В един момент социалните мрежи ни предлагат групи, приятели и постове, които затвърждават вече установените ни позиции, дори те да не са обективни. Тези тенденции показват защо модерните технологии и интернет правят разпространението на подвеждаща информация по-лесно.

Внимание следва да се обърне и на други новости на технологиите. Това са например мрежите от ботове, които създават и споделят лъжлива информация. Някои недоброжелателни киберпрестъпници могат дори да заразят нашите устройства с вируси и да ги накарат без наше знание да харесват и разпространяват постове с пропаганда и лъжи. Така на първо място, те създават фалшиво впечатление, че тези постове се следят и харесват и алгоритмите на социалните медии са склонни да ги показват повече вече на истински хора и да им влияят на мненията и разбиранията. На второ място, тези ботове могат и сами да създават постове, коментари и също да променят общественото мнение спрямо интересите си, които често са във вреда на обществото. Особено внимание получиха кибероперациите на Русия по време на изборите в Съединените щати, които включваха използването на ботове за разпространение на подвеждаща информация, която накара хората да повярват в недостоверни обвинения и това може би повлия на начина им на гласуване.

На последно място, някои автори обръщат внимание и на изкуствения интелект, който може да следи за тенденциите ни при възприемане на информация и по този начин да се възползва от нашите емоционални слабости и склонности. Например анализирайки с какви постове си взаимодействаме, може да открие какъв език трябва да се ползва, за да ни манипулират по-ефективно при разпространяването на подвеждаща информация. Особена опасност се среща например и при инкорпорирането на смарт устройства, като например фитнес гривни и други подобни, които следят и физиологичните ни реакции. Получавайки пълна информация за нас и реакциите ни и извършвайки анализи, недоброжелатели могат да открият как да ни манипулират без ние дори да го осъзнаваме.