Статията на проф. Даниела Илиева е публикувана в списание:
„Предучилищно & училищно образование: управление – възпитание – обучение“ , в рубрика „Модерният учител е в час“. Рубриката има за цел да представи модерни, различни и иновативни подходи за общуване, модели за познание за човешките отношения и развитие, бързи и ефективни техники за преодоляване на поколенчески и други различия.
Професията учител вече не се изчерпва само до учител по предмет или дисциплина, а също ментор, фасилитатор, модел за подражание и наставник в живота и в процеса на съзряване на младежите. Ролята на учителя вече не е само да преподава тематичните уроци, но също и да преподава така важните житейски уроци, необходими за успешното развитие, кариерната ориентация и комплексното изграждане на ценностната система на личността.
Ако имаме по-добро разбиране за това как се формира ценностната система на хората, ние бихме могли да навигираме този процес много по-добре. А като хора, които работят с деца и младежи, ние неизбежно се превръщаме в спътници по пътя на формиране на ценностната им система.
Познаването на принципите, на база които функционира ценностната система, е полезен и мощен инструмент, но естествено, използван с особено повишено внимание.
Част от терминологията, която тази статия използва, е разяснена по-долу:
Ценностите са това, което е най-важно за нас. Според Wordbook – English Dictionary ценностите са личните убеждения на човек или социална група, в които имат емоционална инвестиция (в защита или срещу нещо).[1] Бизнес речникът дефинира ценностите като важни и устойчиви убеждения или идеали, споделени с членовете на една култура относно това кое е добро или лошо, желателно или нежелателно. Речникът Oxford определя ценностите като отношението, което заслужава нещо; важността, стойността или полезността на нещо.[3] Ценностите не са какво харесваме, а какво е важно за нас; не са какво искаме, а към какво се стремим.
Убежденията са вътрешните нагласи, че нещо е вярно. Поведението се определя от нашите убеждения. Дълбоките убеждения са фундаменталните ни нагласи за това, което е най-важно за нас. Метапрограмите са менталните процеси, които управляват, навигират и насочват други ментални процеси.
Ценностната система и нашите метапрограми, са това, което до голяма степен определя личността ни. Ценностите са важни, защото те ни мотивират да правим това, което правим. Ценностите се определят също и като навици; хората ценят различни неща, защото мислят, използвайки различни навици. Навици, защото начинът ни на мислене се превръща в модел от навици, а това е и причината да получаваме едни и същи резултати, когато прилагаме един и същ модел на поведение – сбор от нашите навици.
Тъй като всички ние мислим различно, изключително важно е да се научим да общуваме по различен начин с различните хора, а в нашия случай – с различните ученици.
През 21ви век децата вече сякаш не са деца, а на моменти по-възрастни и опитни от нас възрастните. Колкото ние, преподавателите, можем да ги научим, два пъти повече самите ние можем да научим от тях. Изисква се адаптация, инициирана от нас. От позицията на мъдростта и зрелостта, ние можем и следва да поемем отговорност за това да бъдем модерни, интересни, учещи се непрестанно, а не заклеймяващи поколенческите различия и „днешната младеж“. Познаването и изучаването на моделите на поведение на някой, ни позволява да заговорим на неговия език. Тук идва и голямото предизвикателство за съвременния преподавател, защото задържането на интереса за повече от 8 минути е истинско изпитание, а системното и двустранно общуване с днешния ученик е нещо, граничещо с научна фантастика. Актуалният ученически жаргон е като живо същество и се променя ако не всеки ден, то със сигурност всяка седмица.
Както беше споменато по-рано в тази статия, познаването на процеса на формиране и принципите на ценностната система, е полезен инструмент в процеса на комуникация и в осъзнаването на етапите, през които преминават учениците, освен етапите на класната система.
Използването на примери за подражание е подсъзнателно човешко поведение, което започва от раждането. Според социологът Морис Меси, периодите на развитие на ценностната система са три и ако помислим какво ни се е случило през тези периоди, кого сме моделирали, каква е била заобикалящата ни среда – училищната, приятелският кръг, групите, към които сме принадлежали, значимите емоционални събития, ще осъзнаем колко много всичко това е повлияло на формирането на определени наши навици и на ценностната ни система.
The Imprint Period – Периодът на отпечатъка – от 0 до 7 години
От раждането до 7-годишна възраст, ние сме като гъби, които попиват всичко около нас, възприемайки голяма част за истина, особено когато “попиваме” от родителите. Объркване и грешно заслепяващо убеждение от този период, могат да доведат до формиране на психологическа травма и други дълбоки проблеми. Критичен елемент на този период е да се придобие коректното усещане за правилно и грешно, добро и лошо. През този период се образуват около 20 милиарда синаптични връзки в мозъка.
The Modeling Period – Периодът на моделирането – от 8 до 13 години
Между 8 и 13-годишна възраст ние копираме хората около нас, предимно родителите, но и други обекти, от които заимстваме и „учим“ модели. Въпреки крехката възраст, подражанието на модели не е сляпо, а по-скоро е като пробване на дреха, за да се види какво е усещането от носенето. Тази възраст е типична за силно повлияване от религия, от учители, треньори – от индивиди, които изглеждат компетентни, и то в по-голяма степен от родителите ни.
The Socialization Period – Периодът на социализация – от 14 до 21 години
От 14 до 21-годишна възраст, ние сме основно повлияни от нашите връстници. В процеса на развитие на личността и в търсенето на начини да се излезе от началното програмиране (периодът на отпечатъка), ние естествено търсим общуване с хора, които са като нас. Други източници на влияние, типични за възрастта, са медиите, особено тези които резонират с нашите и на обкръжението ни ценности.
Периоди на формиране на ценностната система
| Възраст | Период | Характерстика |
| 0-7 години | Отпечатък | Попиваме всичко като гъба; създават се около 20 милиарда нови синаптични връзки |
| 8-13 години | Моделиране | Ние сме до голяма степен това, което сме моделирали около 10-годишната си възраст |
| 14-21 години | Социализация | Избираме модел за подражение и го "тестваме" пред другите |
| 22-35 години | Кариера | През този период моделираме този, с който се асоциираме на бизнес арената |
Таблица 1. Периоди на формиране на ценностната система
Източник: Авторово изображение
Както самите периоди, обособени от Морис Меси доказват, ценностите произлизат от семейството – например как родителите изразяват чувства и емоции, колко честни са били с нас, колко време са прекарвали с нас. Ролята на семейството е най-значима през периода на отпечатъка. Приятелите също повлияват формирането на ценностите – колко честни и лоялни са, как показват приятелството си като цяло. Училищната среда оказва значимо влияние върху формирането на ценностната система – колко стриктна или лежерна е средата, частно или държавно е училището, каква е степента на йерархичност, достъпността на учителите, и др. На какво ни е научила тази среда по отношение на успех, пари, вина, отговорност, чест, социална отговорност и много други. Значими политически събития също оказват влияние върху формирането на ценностната система. Георграфското разположение също определя какви ще бъдат нашите ценности, телевизионните програми и предавания, които сме гледали докато порастваме, както и основните медийни канали.
Последният период е най-важният за изграждането на личността и точно през този период, учениците в гимназиален курс са в училищната среда, където прекарват най-много време. Времето, което прекарват с родителите е много по-малко, приятелският им кръг е най-често формиран от или чрез училищната социална среда
В изследване, проведено през 2017та година, изследователският ни екип установи, че възрастта, в която човек е готов да се самоанализира и да прави до голяма степен обективни преценки и оценки на себе си, е след 15-годишна възраст. Ценностната система “приключва” развитието си на 21-годишна възраст. Следователно възрастта, която е от изключително значение за важните избори в живота на младия човек – бъдещо развитие, продължаващо образование, кариерна ориентация, избор на социална среда, е между 15 и 21-годишна възраст. И ние, преподавателите, учителите, ролевите модели, менторите и поддръжниците, сме там, за да изиграем своята значима роля и да оставим своя стойностен отпечатък.
Разбирането на особеностите на ценностната система на поколенията, адаптацията на преподавателя, желанието да се учи непрестанно, осъзнаването на отговорността, са част от предпоставките за успешна подготовка на младежите за очакващата ги нова среда, независимо какъв път на личностно и кариерно развитие ще изберат.
[1] Wordbook – English Dictionary, достъпено през 2018г.
Източник: http://www.businessdictionary.com, достъпено през 2018г.
[3] Източник: https://en.oxforddictionaries.com/definition/value, достъпено през 2019г.
