Дигитална залъгалка

Автор: доц. д-р Даниела Илиева, Изпълнителен директор към Фондация "Право и Интернет"

ДИГИТАЛНА ЗАЛЪГАЛКА

(Как да преодолеем дигиталната зависимост?)

Повлияна от професионалното ми задълбочаване в сферата на технологиите и изкуствения интелект[1], както и след гледането на превърналия се в номер едно за 2020 г. документален филм „The Social Dilemma“, бих искала да посветя тази статия на една нарастваща в световен мащаб инициатива – Движението за хуманни технологии[3]. Това начинание е посветено на привеждането на технологиите в съответствие с човешките нужди, вместо да се използва човешката уязвимост с цел печалба, какъвто е моделът на печалба. Хуманната технология е проектирана да бъде социално отговорна, като предоставя ползи за потребителите и обществото, без да причинява често наблюдаваните негативни ефекти като претоварване с информация и насърчаване на раздори, екстремизъм и дезинформация.

В предишни статии сме обръщали внимание на значимата роля на учителя във формирането на ценностите и характера на ученика. Немалка роля имат и социалните мрежи обаче. Не може да се отрече, че цели поколения ученици и подрастващи преживяват света си, живота и емоциите си през филтрите на социалния си профил. Не се вълнуват толкова от училищните оценки, колкото от системата, генерираща „лайкове“[4]. И цели поколения остават неподготвени за реалния живот, в който лайкове и филтри няма, но има реални проблеми, за които учениците – бъдещите пълнолетни, остават житейски неподготвени.

Информационният поток в момента е в обеми, непознати в цялата история на човечеството. Всяко онлайн действие се мониторира и регистрира, а вследствие на това превръща потребителя в продукт. Ежесекундно се изграждат модели, базирани на алгоритми, които прогнозират нашите действия и превръщат комуникацията в култура на зависимост и манипулация. Под огромния натиск да се даде приоритет на организационен растеж, технологичните платформи създадоха и продължават да създават надпревара за човешкото внимание, която отприщва невидими вреди за обществото и особено за младите хора.[5] Движението за хуманни технологии се стреми да промени начина на работа на технологичната индустрия, а от там да повлияе на бизнеса, образованието и съществуването, отдалечавайки се от т. нар. “икономика на вниманието”, която се базира на финансови постъпления от технологии, претоварващи и експлоатиращи вниманието на потребителите.

Като социални същества всички ние – и възрастни, и млади, имаме нужда от социална свързаност, одобрение и усещане за важност в групата или групите, към които принадлежим. Но, ако в реалния живот, групата ни наброява под сто (100) преки контакта, то в социалните мрежи могат да бъдат и десет хиляди (10 000). Тази статия не цели да отрича развитието на технологиите и използването на социални мрежи, а да започне изграждането на осъзнатост, че съществува проблем, който дори няма точна формулировка. В дигиталното пространство нашите ученици, а и ние самите, имаме на разположение една дигитална залъгалка, един дигитален биберон, който е на разположение по всяко време, за да създаде илюзорен комфорт и социално утвърждение – независимо дали е заслужено или не. Когато се чувстваме неудобно или сме самотни, когато сме несигурни или уплашени, когато сме стресирани или имаме нужда от малко харесване, ние прибягваме до местата, където е най-лесно да получим лайкове[6], а именно социалните мрежи. Получаването на лайкове е психологическа форма на хранене на егото и необходимост от чуждо одобрение и утвърждаване. Това до известна степен прави човека неспособен да действа съобразно собствените си ценности, а да зависи от ценностите, егото и одобрението на другите като критерии за правилност. Съзряващата и в процес на изграждане личност на детето в тийнейджърска възраст не успява да създаде неповторима версия на себе си, бидейки подвластна на очакванията към профила в социалните мрежи. Този порочен цикъл се превръща в още по-сериозна форма на контрол над личността, какъвто дори религията не е постигала.

Всеки може да извика в съзнанието си картина, в която група млади хора са вторачили погледи в мобилните си устройства и преживяват общуването по-скоро през чатове[7], лайкове и емотикони[8], отколкото през самото общуване на живо, един до друг, един с друг. Дали това ще се превърне в преобладаващия начин на общуване за сегашното и бъдещите поколения, ще бъде обект на следващи изследвания. Но задачата на тази статия е да предизвика вниманието на преподавателите, да представи проблемът без име – нереалното съществуване на младите хора в нереалната дигитална среда на социалните мрежи.

В изследване от юли 2020 г. на Европейската комисия, наречено „Да бъдеш млад в Европа днес – дигитален свят“, се цитират актуални статистически данни и препоръки. Изследването заключава, че въпреки че интернет може да осигури място за младите хора, където да споделят опит и да обменят своите възгледи, има и значителни рискове.

Неограниченото излагане на влиянието на дигитални технологии може да има сериозни дългосрочни последици за развитието на децата, създавайки постоянни промени в мозъчната структура, които влияят върху начина, по който децата ще мислят, ще се чувстват и действат през целия си живот.[9]

Някои от опасенията за безопасността на децата и младите хора и тяхното поведение при използване на интернет са свързани с нарастване на усамотяването и увеличаващата се самота, защото в повечето случаи подрастващите се оттеглят на изолирано място, за да са онлайн, необезпокоявани от офлайн света. Освен това, някои деца и младежи могат да нарушат поверителността си онлайн или да се окажат изложени на потенциално вредно съдържание, което може да доведе до зависимост, безпокойство или агресия.[10] Децата под 14-годишна възраст прекарват близо два (2) пъти повече време на технологични устройства (3 часа и 18 минути на ден), отколкото в разговор със семействата си (1 час и 43 минути на ден).[11] А това само по себе си е предпоставка за опасност, емоционална и социална изолация и дистанцираност.

Родителите също не изостават от статистиката на повишаваща се зависимост от технологиите и социалните мрежи. 50% от родителите съобщават, че мобилните устройства обикновено са причина за прекъсване на времето, което прекарват с децата си по три (3) или повече пъти на ден. Само 11% съобщават, че мобилните устройства не смущават времето с децата им.[12]

Масовото навлизане на технологиите в ежедневието на всички доведе до промени и в комуникационната култура и обноски – 82% от родените милениали[13] определят като допустимо четенето на текстове и имейли по време на социални мероприятия (семейни или приятелски обяди или вечери), докато 75% смятат за приемливо изпращането на текстове и имейли по време на събитието.[14]

През 2019 г. голяма част от младите хора в страните членки на Европейския съюз (ЕС-27) са използвали интернет за редица дейности, които заемат все по-голям дял от ежедневието им. Най-често срещаните онлайн социални дейности сред младежите са били изпращане и получаване на имейли (88%), гледане на телевизионни предавания или видео в интернет (85% според данни за 2018 г.), и участие в социални мрежи като Facebook, Twitter или Instagram (84%).

Извън зависимостта от технологиите, съществуват и други рискове, представени на фигурата по-долу:

Фиг.1 Рискове от прекомерна употреба на технологии и социални мрежи

Източник: авторово изображение

Технологията с фокус към човека проектира технологични решения, които поставят загрижеността и състраданието към човечеството в основата на решението. Наред със смекчаването на проблемите, причинени или изострени от социалните медии, Движението за хуманни технологии също се стреми да подобри качеството на съдържанието, с което хората се сблъскват, за да контролират разпространението на неща като дезинформация, реч на омразата и пропаганда, както и да намалят ефекта им върху хората и обществото. Фалшивите новини например, се разпространяват шест (6) пъти по-бързо от истинските новини. Според научни изследвания това е така, защото фалшивите новини имат свойството да привличат много по-силно вниманието, както и водят до по-голяма емоционална ангажираност.

В изследване, наречено „Мултитаскинг на едно устройство: възбуда и честота, очакване и прогнозиране на превключването между медийно съдържание на компютър“, авторите проследяват компютърния мултитаскинг в продължение на 1 ден. Изследването показва, че 75% от съдържанието на екрана се гледа за по-малко от 1 минута, а повечето хора превключват между различно съдържание на всеки деветнадесет (19) секунди. Биологичният анализ демонстрира, че участниците изпитват неврологична възбуда когато превключват и така се обяснява защо се чувстваме изкушени да продължаваме да превключваме. Това още повече подчертава как човешката биология ни прави силно уязвими за манипулация от икономиките на вниманието.[15]

В свят, в който приложенията непрекъснато се конкурират за човешкото внимание, осъзнатостта на индивида е под атака. Осъзнатостта означава да усещаме по спокоен и балансиран начин какво се случва в ума ни, в тялото ни и около нас. Осъзнатостта позволява да действаме според намеренията си и да избягваме живот, който се превръща в поредица от автоматизирани действия и реакции, често базирани на страх, временен интерес и недостиг на мислене. Както всяко друго качество, така и умението за осъзнатост може да се развие и възпита у индивида. А ролята на учителя е да подпомага развитието и възпитанието на учениците, и превръщането им в личности с избор и осъзнатост, а не в роботизирани хора на автопилот.

В поредица от проучвания изследователите установяват, че когато двойки непознати са били помолени да водят смислени разговори, способността им да се свързват емоционално е била значително намалена, ако е бил видим мобилен телефон в пространството около тях. Самото видимо наличие на мобилен телефон може да наруши връзката между двама души, което води до намалено чувство на съпричастност, доверие и усещане за близост. [16]

Изборът за звуково или беззвуково известие при получаване на определени съобщения е пример за осъзнат избор на настройки, свързани с технологиите. Повечето хора предпочитат функциите, заложени по презумпция и игнорират възможността за личен и осъзнат избор, чрез който биха могли да променят цялостното отношение и влияние на технологиите върху самия човек.

В заключение, учителите и обучителите носят не само образователната отговорност, но и отговорността за изграждането на ценностите на бъдещите поколения. Начините за промяна не са чрез забрана на технологиите и всичко, до което можем да се докоснем чрез тях, а чрез диалог и личен пример, водещи към осъзнаване и повишено внимание, че такъв проблем съществува. Ако успеем поне да насочим вниманието на учениците, че колкото повече се използва дадена социална мрежа, толкова повече алгоритмите й се захранват с информация, а това води до манипулация и поредица от социални, емоционални и психически рискове, то тогава сме успели. Ако успеем да обърнем внимание, че има живот на живо, който е много по-ценен и интересен от онлайн преживяванията, че няма нищо по-ценно от общуването лице в лице с искрен интерес, то тогава ще сме направили малка крачка към процеса на осъзнаване.

Следващите седем (7) стъпки биха могли да са в помощ на преподавателя и ученика в справянето със свръхинформацията, мозъчното претоварване и риска от загуба на идентичност:

1. Да изключим известията за съобщения от апликации, които ни разсейват.

2. Да изтрием токсични приложения, които не ни носят никаква полза, а основно ни разсейват и „изяждат“ времето ни.

3. Да използваме полезни приложения, които помагат за концентрация, сън, мониториране на времето, прекарано пред екрана на устройства, както и за медитация и почивка.

4. Да си поставим сами граници и ограничения за използването на приложения и устройства.

5. Да изключваме в пряк и преносен смисъл поне по веднъж на ден за определено време и поне веднъж в седмицата за по-дълъг период.

6. Да използваме технологиите осъзнато, образовано и целенасочено.

7. Да изживяваме осъзнато и пълноценно време извън технологиите и мрежите.

[1] През лятото на 2020 г. авторът завършва успешно Executive Program за Artificial Intelligence: Implications for Business Strategy (Изкуствен интелект: приложение в бизнес стратегиите) в Massachusetts Institute of Technology (MIT), САЩ

В превод от англ. ез. „Социалната дилема“, Netflix 2020

[3] Center for Humane Technology, https://www.humanetech.com/

[4] От англ. ез. “like” – харесвам; нарицателно за одобрение в социалните мрежи.

[5] Center for Humane technology, Ledger of Harms, Oct.2020, https://ledger.humanetech.com/

[6] От англ. ез. “like” – харесвам; използва се като нарицателно за одобрен пост или публикация в социалните мрежи.

[7] От англ. ез. “chat” – разговарям, бъбря; използва се като нарицателно за общуване през мобилни апликации като Viber, WhatsApp, Messenger и др.

[8] От англ. ез. “emoticons” – произлиза от emotional – „емоционален“ и icon – „икона“.

[9] Center for Humane technology, Ledger of Harms, Oct.2020, https://ledger.humanetech.com/

[10] European Commission Report, Being Young in Europe Today – Digital World, July 2020, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained...

[11] Donnelly, L., Social media linked to increased risk of mental health problems, 2019. The Telegraph

[12] McDaniel, B., Radesky, J., Technoference: Parent Distraction With Technology and Associations With Child Behavior Problems, Child Development, May 2017, https://srcd.onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.11...

[13] Поколението, родено между 1981 и 1996 г.

[14] Rainie, L., Zickuhr, K., Americans Views on Mobile Etiquette, 2015, https://www.pewresearch.org/internet/2015/08/26/am...

[15] Leo Yeykelis, James J. Cummings, Byron Reeves, Multitasking on a Single Device: Arousal and the Frequency, Anticipation, and Prediction of Switching Between Media Content on a Computer, Journal of Communication, Volume 64, Issue 1, February 2014, Pages 167–192, https://doi.org/10.1111/jcom.12070

[16] Andrew K. Przybylski, Netta Weinstein,Volume: 30 issue: 3, page(s): 237-246 Article first published online: July 19, 2012; Issue published: May 1, 2013