Ролята на Културата в Медиацията при Международно Отвличане на Деца
Когато Световете се Сблъскват
Представете си следната ситуация. Майка отвежда седемгодишната си дъщеря от семейния им дом в Германия и се връща при своите роднини в Турция без знанието и съгласието на бащата.[1] Бащата, останал в Берлин, веднага подава молба по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Така се задействат процедурите за връщане на детето.[3]
Зад тези правни механизми, които се стремят да балансират отношенията между родители на хиляди километри разстояние, строги срокове, адвокати и различни правни системи, стои сила, която често подхранва конфликта, но може да се превърне и в ключа към неговото разрешаване: културата. [4]Това, което на пръв поглед изглежда като чисто юридически спор, всъщност е сблъсък на представи за родителството, на ценности, авторитет и разбирането за най-добрия интерес на детето.
В този контекст медиацията, насърчавана както от Регламент Брюксел II, така и от Ръководството за добри практики по Хагската конвенция от 1980 г.,[5] се явява не само като допълнение към съдебния процес, но и като инструмент, в който културната чувствителност е от решаващо значение за самото разрешаване на спора.[6]
Културата, определяна от някои като ‘съвкупността от вярвания, норми, дейности, институции и модели на комуникация, характерни за дадена група,’[7] е важен фактор в трансграничните случаи.[8] Колкото по- значителни са културните различия между страните, толкова по- голям е рискът от недоразумения и конфликт.
Културните очаквания относно семейния живот често определят начина, по който хората общуват, възпитават деца, изразяват емоции, възприемат справедливостта, разпределят ролите между половете и се отнасят към авторитета.[9] Родители от различни култури могат да влязат в медиацията с напълно противоположни цели и затова културната осъзнатост е ключова.[10]
Хагската Конференция по Международно Частно Право в своeто ‘Ръководството за добри практики’ към Хагската конвенция от 1980 г.,[11] също подчертава значението на културата в международната семейна медиация.[12] В документа се препоръчва медиаторите да познават културите на страните и да преминават специално обучение в тази насока.[13]
Въпреки че медиаторите не могат да познават в дълбочина всяка култура и трябва да избягват стереотипите, особено в съвременния свят, където границите между културите все повече се размиват,[14] важно е да разбират, че именно културата често може да бъде ключът към разрешаването на конфликта.[15]
Културни Измерения, които медиаторите трябва да вземат предвид: Моделът на Хофстеде
*Важно е да се отбележи, че следващите фактори трябва да се използват като ‘обектив’, който помага за разбиране на културите, а не като ‘кутия’, в която се поставят хората.
В медиацията при международно отвличане на деца, културните измерения, представени по-долу, могат да помогнат на медиаторите да адаптират подхода си към конкретния случай. Макар да не са изчерпателни,[16] тези категории се основават на добре познатия модел „Културни измерения“ на проф. Геерт Хофстеде, който често се използва за анализ на ключовите различия между културите.[17] Медиаторите могат да използват и инструмента ‘Country Comparison Tool’,[18] разработен на базата на модела Хофстеде, за да сравняват културните профили на различните държави.
Проф. Геерт Хофстеде
Източник: Университета в Маастрихт (In Memoriam Geert Hofstede (1928-2020) - News - Maastricht University)
1. Първо Измерение: Индивидуализъм / Колективизъм
Това културно измерение показва доколко обществата интегрират индивида в групата.[19] В индивидуалистичните култури, като тези в Западна Европа или Северна Америка, се ценят личната автономия и индивидуалните права.[20] Медиаторът може да се обърне към родителя чрез акцентиране върху самостоятелността и личната отговорност. В колективистичните култури обаче решенията често се вземат, като се отчитат интересите на разширеното семейство[21]. Медиаторът може да преформулира дискусията, така че да подчертае общите семейни цели, вместо индивидуалните права.
2. Второ Измерение: Дистанция на Властта
Това измерение показва как обществото възприема неравенството и йерархията.[22] В култури с висока дистанция на властта хората са склонни да уважават авторитета, включително този на медиатора.[23] В такива случаи по- структурираният подход изгражда доверие. В култури с ниска дистанция на властта се очаква равнопоставеност и медиаторът действа като фасилитатор.[24]
3. Трето Измерение: Женственост / Мъжественост
Това измерение разглежда дали културата насърчава кооперативни и грижовни ценности (женственост) или ориентирани към постижения и конкуренция (мъжественост).[25]
В ‘мъжествени’ култури родителите могат да бъдат фокусирани върху отстояване на правата си, докато в ‘женствени’ култури може да придават по-голяма тежест на хармонията и емоционалната стабилност на детето.[26]
4. Четвърто Измерение: Избягване на Несигурността
Това измерение измерва колко комфортно се чувстват хората с двусмисленост и риск.[27] В култури с високо избягване на несигурността се предпочита структура и яснота, медиаторът може да създаде подробни, добре дефинирани споразумения.[28] В култури с ниско избягване на несигурността се разчита повече на доверие и гъвкавост.[29] Медиаторът може да предложи договорености с периодични прегледи според нуждите на детето.
5. Пето Измерение: Дългосрочна / Краткосрочна Ориентация
Това измерение разглежда дали една култура е ориентирана към бъдещето и към дългосрочната стабилност, или поставя акцент върху бързите и непосредствени резултати, какъвто е случаят при краткосрочно ориентираните общества.[30] Последните отдават по-голямо значение на незабавните постижения.[31] В случаи на международно отвличане на деца това измерение може да бъде ключов фактор, който влияе върху целите на родителите. Родители с дългосрочна ориентация могат да поставят акцент върху постепенни преходи и стабилна образователна среда за детето, докато краткосрочно ориентираните родители може да се фокусират основно върху непосредствените срокове за връщане.
Чрез инструмента ‘Country Comparison Tool’ [32] медиаторите могат да анализират всички тези измерения за различните държави, включително и такива, които не са обсъдени в този текст.
Ето пример за сравнение между Германия и Турция.
Може да погледнете пример в картинката от по-долу. [33]
ИНСТРУМЕНТИ ЗА МЕДИАЦИЯ МЕЖДУ КУЛТУРИ: МЕЖДУНАРОДНО ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА
Като се отчита значението на културата и нейните измерения, по-долу са представени няколко практически инструмента, които медиаторите могат да използват, за да превърнат културните различия в предимство:
- Подготовка преди медиацията - Запознайте се с културния произход на семейството още преди началото на медиацията. Използвайте инструменти като културните измерения на Хофстеде или ‘Country Comparison Tool’.[34] Много е важно да не стереотипизирате и да останете отворени към уникалната комбинация от ценности във всяко семейство.xxxiv Затова инициативи като бюрата за предварителна медиация (pre-mediation desks) по проекта iCare2 във всяка държава са особено важни в случаи на международно отвличане на деца, тъй като могат да анализират и културния контекст на родителите.
- Изграждане на доверие - Много е важно в подобни ситуации родителите да имат доверие в медиатора. Въпреки това доверието се изгражда по различен начин в различните култури. Например, в някои култури се счита за по- уважително началото да започне с кафе и неформален разговор, вместо веднага да се преминава към ‘деловата част’, което може да се възприеме като студено. В други култури обаче доверието се печели чрез демонстрация на компетентност и неутралност.[35] Културно чувствителният медиатор трябва да обръща внимание на тези сигнали.
- Съвместна (двунационална) медиация - Използването на двама медиатори може да бъде особено ефективно в случаи на международно отвличане на деца.[36] Когато двама медиатори водят делото заедно, те се допълват по отношение на пол, език и професионален опит. Например, те могат да се допълват по националност, пол, език и професионален профил. Ако единият медиатор говори езика на отвеждащия родител и разбира неговите културни особености, другият може да направи същото за културата на родителя, който е останал в държавата на произход. Това често се нарича ‘бинационална медиация’, т.е. двама медиатори от двете засегнати държави, като всеки от тях е запознат с културата на другата страна.[37] Този модел се прилага успешно именно в случаите на международно отвличане на деца.[38] Тази структура позволява на всеки родител да се чувства еднакво представен и разбран и улеснява комуникацията между културите. Тук е важно да се подчертае, че медиаторите остават неутрални и безпристрастни дори в такива случаи.[39]
- Културни преводачи или квалифицирани преводачи - дори при индивидуален медиатор може да се включи културен консултант или местен експерт с одобрението на страните.
- Адаптивен процес - Културната чувствителност може да изисква промяна на стандартния формат на медиацията. Няколко примера: ако директните общи срещи са твърде конфронтационни за едната култура, медиаторът може първоначално да проведе повече отделни разговори и след това да събере родителите на ключови етапи, ако личният диалог е културно важен за другата страна.
Освен това времевата рамка на процедурата може да бъде адаптирана, в някои култури решенията се вземат бавно и прибързаността се възприема негативно. Обратно, ако бързото разрешаване е ценност, медиаторът може да планира процеса според тези очаквания. Дори подредбата на местата може да има значение: някои култури не предпочитат седене ‘лице в лице’ в конфронтационна позиция, затова кръгла или странична подредба би могла да намали усещането за напрежение.
Където световете се срещат
Да си представим отново случая от началото. Той показва културен контраст между турската майка (висока дистанция на властта, колективизъм, избягване на несигурността и краткосрочна ориентация)[40] и германския баща (ниска дистанция на властта, индивидуализъм, дългосрочна ориентация).[41]
В турската култура стабилността често идва чрез семейната подкрепа, така че майката възприема връщането в Турция като гаранция за морална и емоционална опора.
В Германия, където се ценят правилата и споделеното родителство, бащата настоява за яснота и предвидимост.
В конкретния случай се провежда двуезична съвместна медиация, ръководена от германски юрист-медиатор и турски психолог, които балансират авторитета и участието. Постигнатото споразумение отразява сливането на културите: детето се връща в Германия, но учи в германо-турско училище, прекарва летата в Турция и поддържа близка връзка с разширеното семейство.
Юридическите ‘огледални’ решения удовлетворяват нуждата на бащата от сигурност, а регулярните семейни срещи запазват колективистичните ценности на майката.
Културата е важен фактор в международната медиация при отвличане на деца. Тя оформя всеки етап от процеса, от комуникацията до изготвянето на споразумението.
Предизвикателството за медиаторите е да намерят баланс между културите.[42] като подхождат с чувствителност и осъзнатост, а не чрез стереотипи или предразсъдъци.
Културата трябва да се разглежда с чувствителност и осъзнатост, а не като източник на стереотипи или предразсъдъци.
[1] HCCH, ‘Authorities. 28: Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction’ (HCHH, 2025)
Hague Convention on the Civil Aspects of International Child Abduction (adopted 25 October 1980, entered into force 1 December 1983).
[3] Hague Convention on the Civil Aspects of International Child Abduction (adopted 25 October 1980, entered into force 1 December 1983), Chapter III.
[4] Melissa A. Kucinski, ‘Culture in International Parental Kidnapping Mediations’ [2009] v 9 n 3 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 555.
[5] Council Regulation (EU) 2019/1111 of 25 June 2019 on jurisdiction, the recognition and enforcement of decisions in matrimonial matters and the matters of parental responsibility, and on international child abduction (recast) [2019] OJ L 178, recital 43. See also HCCH, ‘Guide to Good Practice under the Hague Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction: Mediation’ (HCCH, 2012) <d09b5e94-64b4-4afe-8ee1-ab97c98daa33.pdf > accessed 6 November 2025, p. 12.
[6] Melissa A. Kucinski, ‘Culture in International Parental Kidnapping Mediations’ [2009] v 9 n 3 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 555.
[7] Carley H. Dodd, Dynamics of intercultural communication (Madison, Wis Brown& Benchmark 1995).
[8] HCCH, ‘Guide to Good Practice under the Hague Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction: Mediation’ (HCCH, 2012) <d09b5e94-64b4-4afe-8ee1-ab97c98daa33.pdf > accessed 6 November 2025, p. 12.
[9] Melissa A. Kucinski, ‘Culture in International Parental Kidnapping Mediations’ [2009] v 9 n 3 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 558.
[10] Melissa A. Kucinski, ‘Culture in International Parental Kidnapping Mediations’ [2009] v 9 n 3 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 555.
[11] HCCH, ‘Guide to Good Practice under the Hague Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction: Mediation’ (HCCH, 2012) <d09b5e94-64b4-4afe-8ee1-ab97c98daa33.pdf > accessed 6 November 2025.
[12] HCCH, ‘Guide to Good Practice under the Hague Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction: Mediation’ (HCCH, 2012) <d09b5e94-64b4-4afe-8ee1-ab97c98daa33.pdf > accessed 6 November 2025, p. 26.
[13] HCCH, ‘Guide to Good Practice under the Hague Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction: Mediation’ (HCCH, 2012) <d09b5e94-64b4-4afe-8ee1-ab97c98daa33.pdf > accessed 6 November 2025, p. 31
[14] Melissa A. Kucinski, ‘Culture in International Parental Kidnapping Mediations’ [2009] v 9 n 3 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 558.
[15] Melissa A. Kucinski, ‘Culture in International Parental Kidnapping Mediations’ [2009] v 9 n 3 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 558.
[16] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 321.
[17] Geert Hofstede, Culture’s Consequences: Comparing Values, Behaviors, Institutions, and Organizations Across Nations (Sage Publications 2001).
[18] The Culture Factor Group, ‘Country Comparison Tool’ (The Culture Factor Group, 2025) < https://www.theculturefactor.com/country-comparison-tool> accessed on 6 November 2025.
[19] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 321.
[20] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 321.
[21] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 321.
[22] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 321.
[23] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 321.
[24] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 321.
[25][25] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 321-322.
[26] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 321- 322.
[27] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 322.
[28] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 322.
[29] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 322.
[30] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 322.
[31] Joel Lee, ‘Culture and its importance in Mediation’ [2016] v 16 n 2 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 322.
[32] The Culture Factor Group, ‘Country Comparison Tool’ (The Culture Factor Group, 2025) < https://www.theculturefactor.com/country-comparison-tool> accessed on 6 November 2025.
[33] The Culture Factor Group, ‘Country Comparison Tool’ (The Culture Factor Group, 2025) < https://www.theculturefactor.com/country-comparison-tool> accessed on 6 November 2025.
[34] Melissa A. Kucinski, ‘Culture in International Parental Kidnapping Mediations’ [2009] v 9 n 3 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 575.
[35] Melissa A. Kucinski, ‘Culture in International Parental Kidnapping Mediations’ [2009] v 9 n 3 Pepperdine Dispute Resolution Law Journal, p. 562.
[36] HCCH, ‘Guide to Good Practice under the Hague Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction: Mediation’ (HCCH, 2012) <d09b5e94-64b4-4afe-8ee1-ab97c98daa33.pdf > accessed 6 November 2025, p. 32.
[37] HCCH, ‘Guide to Good Practice under the Hague Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction: Mediation’ (HCCH, 2012) <d09b5e94-64b4-4afe-8ee1-ab97c98daa33.pdf > accessed 6 November 2025, p. 32.
[38] HCCH, ‘Guide to Good Practice under the Hague Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction: Mediation’ (HCCH, 2012) <d09b5e94-64b4-4afe-8ee1-ab97c98daa33.pdf > accessed 6 November 2025, p. 32.
[39] HCCH, ‘Guide to Good Practice under the Hague Convention of 25 October 1980 on the Civil Aspects of International Child Abduction: Mediation’ (HCCH, 2012) <d09b5e94-64b4-4afe-8ee1-ab97c98daa33.pdf > accessed 6 November 2025, p. 32.
[40] The Culture Factor Group, ‘Country Comparison Tool’ (The Culture Factor Group, 2025) < https://www.theculturefactor.com/country-comparison-tool> accessed on 6 November 2025.
[41] The Culture Factor Group, ‘Country Comparison Tool’ (The Culture Factor Group, 2025) < https://www.theculturefactor.com/country-comparison-tool> accessed on 6 November 2025.
[42] Martín Nuria González, ‘International parental child abduction and mediation’ [2015] v 15 n 1 Anuario Mexicano de Derecho Internacional, p. 389.
