Правила, очаквания и сигурност чрез технологии с повишено ниво на защита на личната информация (RESPECT)

Удобството и ефективността на разходите са основните съображения както на гражданите, така и на силите за сигурност, когато решават кои технологии да възприемат и кои – не. Държавните институции и частните компании внедряват информационните и комуникационните технологии (ИКТ), защото са икономически ефективни. Мотивацията за внедряване може да е различна в частния и в публичния сектор, но веднъж внедрени, тези ИКТ могат да бъдат свързвани по много начини, позволяващи полицията/силите за сигурност да надхвърлят директното събиране на данни и да използват данните, събирани и съхранявани от частните компании. Тези ИКТ, които в момента преминават през период на бурно развитие, ще се считат за „балансирани”, ако са прилагани по начин, зачитащ личната неприкосновеност и същевременно осигуряващ максимално удобство, рентабилност, обществена безопасност и сигурност.

RESPECT има за цел да изследва дали настоящото и предвиденото за реализиране към момента ниво на използване на информационните и комуникационните технологии за наблюдение на гражданите е балансирано, определяйки въз основа на редица показатели „ниво на баланс”, доколко липсата на баланс съществува и как се възприема от гражданите. Проектът проучва опциите за промяна на „баланса” чрез комбиниране на технологии, ориентирани към защита на личната информация, и различни оперативни подходи. Изследванията се фокусират към пет ключови области, все още неприпознати от съвременните изследвания в тази област (CCTV, изследвана на бази от данни и откриването на скрити взаимовръзки, изследване на онлайн социални мрежи, RFID и устройства за геолокация, и проследяване на финансови потоци).

В допълнение в рамките на RESPECT ще се проведе качествен и количествен анализ на настроенията и отношенията на гражданите към съвременните форми на наблюдение. RESPECT ще създаде съвкупност от инструменти, която ще позволи на лицата, определящи държавните политики да разберат по-добре социо-културното, оперативно и икономическото значение на системите за наблюдение. Проектът ще изготви оперативни насоки за инкорпорирането на защитата на личната информация чрез подходи, позволяващи на изпълнителната власт да внедрява подобни системи с възможно най-ниските нива на риск и максимална защита на гражданите при използването на личната им информация.

Проектът се подкрепя от Европейската комисия в направление "Сигурност", под-направление "Наблюдение и предизвикателства пред сигурността на гражданина", чрез финансиране от Седма рамкова програма (FP7); и е създаден в рамките на изследователската мрежа LexConverge. Проф. Джоузеф Канатачи е координатор на проекта като част от екипа на Университета в Малта. България си партнира с още 19 партньора от 15 различни държави.

Фондация „Право и Интернет” ще бъде ръководител на работен пакет 14, посветен на консолидирането на информация с ключово значение от изследвания, провеждани в областите на защита на личните данни, нарушаването на правата чрез използването на съвременните системи за наблюдение и социално-икономическата цена за внедряването им, а проф. д-р Георги Димитров, Председател на Фондация „Право и Интернет”, е координатор на работния пакет.

За повече информация, моля посетете интернет адреса на проекта.

Проектът беше осъществен под Споразумение №285582 с Европейската комисия.