Блог

Разпространяването на подвеждаща информация е един от основните проблеми на модерните общества.

Разпространението на дезинформация е една от най-значимите заплахи, пред които са изправени обществата в днешно време.

Едно от проявленията на антиджипсизъм е медийната враждебност, която се изразява в налагането на негативни наративи, базирани на враждебни ромски характеристики.

Разпространението на дезинформация в България е един основен проблем, на който не се обръща достатъчно внимание. В страната доскоро управляващите (преди изборите през ноември 2021 г.) не полагаха достатъчно усилия да противодействат на дезинформационните послания, а обществото като цяло не се стреми да се информира от достоверни източници и сляпо вярва на всевъзможна информация.

В предишната публикация в блога ни описахме колко сериозен може да бъде проблемът с дезинформацията за ваксините по време на кризата, причинена от COVID-19. В тази публикация бихме искали да разгледаме необходимите мерки, които могат да бъдат предприети за борба с дезинформацията, нейните вредни последици върху младите хора в България и тяхното отношение към ваксините срещу COVID-19.

Нивата на ваксинация срещу COVID-19 в отделните държави се различава значително.

В днешния свят, където информация от всяко естество е достъпна за всеки, е изключително важно да сме запознати с произлизащите от това негативни последици. Разпространяването на дезинформация е едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени днес, тъй като тя се разпространява много по-бързо от достоверната информация.

В днешния свят, където социалните медии се развиват с все по-бързи темпове, вниманието трябва да бъде насочено към съзнаваното и най-вече несъзнаваното влияние, което тези социални медии упражняват и как могат да бъдат избегнати негативните аспекти на това влияние. В текущата статия двустранно е разгледано влиянието на социалните медии върху мнението и вижданията най-вече на младите хора по отношение на политиката, и са посочени проблемите, които дезинформацията предизвиква, както и възможни методи за решаването им.

В унисон със стратегията за дигитализация на Европа „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ и пандемията от COVID-19, необходимостта от подобряване на цифровия суверенитет на Европейския съюз (ЕС) се превръща в една от основните политики на Съюза.